Преди време се сблъскахме с поредното предизвикателство в социалните мрежи, а именно снимките с 10-годишен живот и равносметките към тях. Междувременно ми се включи приятел, който докато се ровил из архивите, намерил наша обща снимка от това време.
Дам, потресох се и се умилих едновременно, момиче в началото на 20-те с тежък грим, нещо генерално сбъркано в прическата, защото бретонът ми се е залепил плътно за челото на чертички, леко премрежен поглед, тип: искам да съм секси, но не знам как и така дълго застоялите се бузи, които заемат по-голямата част от снимката.
Всъщност това, че се променяме, е едно от най-хубавите и естествени неща, които ни се случват на тази земя. Но нека не се фокусираме единствено върху физическото, ясно е, че преминаваме през възрастови трансформации. С една дума: остаряваме, но помъдряваме ли? Второто изобщо не е задължително.
Лично мен ме изумява какви крайни мнения е обслужвало моето съзнание. Понеже има такава опция за спомени назад във Фейсбук, а личният ми профил е на 12-13 години, виждам до какви умозаключения съм стигала във времето.
Ще кажете, нормално, израствала си, променяла си собствените си вярвания, това е част от процеса. Да, ама чак пък толкова резки… Понякога изпитвам странното чувство, че чета мислите на същество, минимум от Мелмак.
„Аз обичам до болка България!!!!!!!!!!!“
На 20 съм и явно съм била отявлена родолюбка. Сега гледам на нещата без хиляди удивителни, съответно доста по-трезво. Обичам природата ни, пазя я, държа на шепа близки хора, с които се разбирам, харесвам живота, който сама си създала. Не тегля бързи кредити, не се зомбирам пред телевизора и не се заблуждавам, че положението в страната ни може да бъде променено от фалшиви послания, свързани с общото ни героично минало.
„Обичам те! Ти си ми всичко!“
Втора реплика, която ме потриса с отдалечеността от мен самата. И не защото звучи като начало на жалък чалга текст, и не защото се отнася до момче, което тотално заблудих с преекспонираните си чувства, но не ми го побира в момента акълът как някой може да ти е всичко. Къде си ти, какво остава от теб в любовната връзка, едно голямо нищо може би… Най-вероятно.
И последно, оказва се, че доста неща съм мразила, които не съм разбирала изобщо. Тоест мразя на общо основание или защото мой близък мрази. Случва се човек да се влияе, докато расте, ако има късмет да попадне сред добри хора, това влияние би могло да бъде благотворно, но ако средата му предложи омраза, възможно е човек да се зарази с нея.
Помня една среща преди години в Червената къща с американец, който е бил част от скинхед движението в Щатите, даже го е оглавявал за известен период от време. За близо 8 години е бил погълнат от заучената механична омраза, впоследствие успява да се измъкне от тази хватка и да поведе битка срещу расизма и ксенофобията.
Но как се е стигнало до това, началото е идентично с всяко приобщаване към (крайни) общности.
Ниско самочувствие, в комбинация на незнание „кой съм аз“, упражнено насилие върху самия човек, самота и липса на родителско внимание. Неговите родители са били емигранти – италианци, които са работили по 11-12 часа на ден…
Гореспоменатите чувства и ситуации винаги са благоприятна почва да избуят въпросните крайни настроения, обединяваща омраза се появява тогава, за да ти подаде ръка и услужливо да ти обясни кой е виновен за твоите нещастия.
В крайна сметка всеки има своя насечен път и може и да остане закотвен завинаги в дадени убеждения, но може и да смени минимум сто лица, докато не осъзнае, че в промяната няма нищо лошо, стига да откриваш всеки ден по-добрата версия на собственото си Аз.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно