Покрай всички тези поводи решихме днес да ви разкажем за чудесата на природата, за причудливите форми на дърветата и лечебните свойства на растенията.
Наш гост беше ландшафтният архитект Максим Петков от Ботаническата градина на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, когото попитахме за причудливите форми на дърветата, които понякога виждаме – дали това е естествен процес, или пък резултат от човешка намеса.
Максим Петров разказа, че много неща могат да се отразят на растежа на едно дърво - гръмотевица, болест, вредители и понякога се появяват такива дървета, които наподобяват различни интересни форми.
Други растения пък са много инвазивни и завземат територия. Оказа се, че естествено разпространените растения у нас не са толкова агресивни и се контролират от самата природа, но Максим Петров посочи, че се появяват чужди видове, като айлант – див орех, което е изключително агресивно дърво и расте бързо, а когато бъде отрязано, изкарва стотици издънки от корените и се получава една малка гора.
Така чуждите видове завземат територията на нашите растения. И макар да познаваме много дървета и храсти от нашето ежедневие, като бялата акация и фитолаката, например, се оказва, че те не са наши видове.
Кои обаче са растенията, които са емблеми в българската градина? На първо място Максим Петков посочи дъба, чиито листа са изобразени на герба на България.
Здравецът е емблематичен за българската градина и присъства в много християнски ритуали. Чемширът също е присъщ за българските територии, но през последните години бе изяден масово от гъсеница, за която Петров посочи, че още е тук и ако не се преборим с нея, ще унищожи каквото е останало.
Максим Петков разказа, че вече много трудно се намират стари български сортове рози, тъй като пазарът е залят с вносни хибриди.
Други, ценни за нашата страна растения и дървета, са малките ябълки със сладък вкус, леската, орехът, дюлята и други плодни дръвчета, които са присъствали на трапезата на българина.
В града обаче тези дървета, макар и приятна гледка в парка, не бива да бъдат прекалено често срещани, защото окапващите плодове гният и привличат насекоми, което е опасно за играещите в зелените площи деца.
Но освен плодни, по нашите земи има и много лечебни растения, а според преданията свети Иван Рилски е използвал шипката, която е стривал на брашно, от което е правил специфичен хляб.
Кои са другите лечебните растения, които се срещат у нас – чуйте от разговора на Добринка Добрева с Максим Петков.
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..
Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..
Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи? Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..
Подари любов на българските баби и дядовци за Коледа с фондация " Дари храна, дари любов ". Как - разказват доброволците Галена Ганчева и Димитър Костадинов: "От самото начало познавам една от основателките на фондацията и нямаше как да устоя да не се включа. Учехме се в хода на случващото се. Доброто е заразно, цялото нещо ни сближи." (Галена) И..
Как България попадна в книгата на Гинес с нов рекорд, поставен в София Нов световен рекорд беше поставен в София преди броени дни. 440 човека играха едновременно през смартфоните си една от най-старите видео игри в историята на човечеството – играта Понг. Това се случи по време на гейминг събитието GAME ON на 24 ноември, в което се включиха някои от..
Националният военноисторически музей кани всеки уикенд на коледна образователна игра „Мисия разузнавач – Спаси Коледа“ за седма поредна година. Подробностите от Славея Сурчева, връзки с обществеността НВИМ: "Коледният дух завладя екипа на музея - играта е изключително любопитна. Тя е за групи ученици и за семейства. Продължава около час и половина,..