Покрай всички тези поводи решихме днес да ви разкажем за чудесата на природата, за причудливите форми на дърветата и лечебните свойства на растенията.
Наш гост беше ландшафтният архитект Максим Петков от Ботаническата градина на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, когото попитахме за причудливите форми на дърветата, които понякога виждаме – дали това е естествен процес, или пък резултат от човешка намеса.
Максим Петров разказа, че много неща могат да се отразят на растежа на едно дърво - гръмотевица, болест, вредители и понякога се появяват такива дървета, които наподобяват различни интересни форми.
Други растения пък са много инвазивни и завземат територия. Оказа се, че естествено разпространените растения у нас не са толкова агресивни и се контролират от самата природа, но Максим Петров посочи, че се появяват чужди видове, като айлант – див орех, което е изключително агресивно дърво и расте бързо, а когато бъде отрязано, изкарва стотици издънки от корените и се получава една малка гора.
Така чуждите видове завземат територията на нашите растения. И макар да познаваме много дървета и храсти от нашето ежедневие, като бялата акация и фитолаката, например, се оказва, че те не са наши видове.
Кои обаче са растенията, които са емблеми в българската градина? На първо място Максим Петков посочи дъба, чиито листа са изобразени на герба на България.
Здравецът е емблематичен за българската градина и присъства в много християнски ритуали. Чемширът също е присъщ за българските територии, но през последните години бе изяден масово от гъсеница, за която Петров посочи, че още е тук и ако не се преборим с нея, ще унищожи каквото е останало.
Максим Петков разказа, че вече много трудно се намират стари български сортове рози, тъй като пазарът е залят с вносни хибриди.
Други, ценни за нашата страна растения и дървета, са малките ябълки със сладък вкус, леската, орехът, дюлята и други плодни дръвчета, които са присъствали на трапезата на българина.
В града обаче тези дървета, макар и приятна гледка в парка, не бива да бъдат прекалено често срещани, защото окапващите плодове гният и привличат насекоми, което е опасно за играещите в зелените площи деца.
Но освен плодни, по нашите земи има и много лечебни растения, а според преданията свети Иван Рилски е използвал шипката, която е стривал на брашно, от което е правил специфичен хляб.
Кои са другите лечебните растения, които се срещат у нас – чуйте от разговора на Добринка Добрева с Максим Петков.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..