1 май преди 1989-а: Пропаганда, патос и всенародни тържества

Снимка: Иво Иванов, личен архив

1 май - така, както е останал в архивите и звуковата памет

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

1 май е Международен ден на труда и официален празник или неработен ден в повече от 80 държави. На тази дата много страни отбелязват обществените и икономически постижения на организираното работническо движение, борбата за по-голяма държавна защита за работещите.

Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XІX век и работническите протести за елементарните социални права, като едно от основните искания е въвеждането на 8-часов работен ден. Това искане е издигнато най-напред от работниците в Австралия на 21 април 1856 г. и оттогава Денят на труда се чества в страната всяка година. Каменоделци и строители от Мелбърн спират работа и тръгват на протестно шествие, завършило с демонстрация пред сградата на парламента. Така те стават първите, които отстояват правото си на достоен труд и почивка, а протестът им получава широка подкрепа от трудовите хора по света. На 1 май 1886 г. профсъюзите в САЩ провеждат мащабна национална стачка, в която участват над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

Първи май в България...

Първият опит за честване на Първи май в България е през 1890 г. по инициатива на Българското типографско дружество в София, а през 1893 г. е първото масово отбелязване на празника в София, Пловдив и Видин. През 1939 г. с указ на цар Борис III Първи май е обявен за официален празник, а след политическите промени от 9 септември 1944 г. Денят на труда става един от най-тачените и почитани празници у нас. През следващите 45 години той традиционно се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна.

...в миналото...

В предаването ни "Радиоприемница" на 1 май ви върнахме назад във времето с помощта на Златния фонд на БНР, за да си припомним как е звучал празникът в годините преди у нас да започнат демократичните промени. Времето на манифестациите, всенародните тържества, вълненията около същността на този празник - свободния и съзидателен човешки труд, както и на възторженото отношение към него отдавна е отминало. Времената се менят, а с тях и ценностите и нравите.

Спомените за миналото, дори то да е оставило сериозни белези, постепенно избледняват. Връщаме се към него, когато искаме да сравним сегашния си живот и да се запитаме дали сме извлекли поуките, дали носим в себе си истинска промяна и готовност да се борим за нея или повече робуваме на стереотипи, на клишета и на чужди влияния...

... и днес

Чуйте отново в "Радиоприемница": 1 май през годините със свидетелствата от Златния фонд на БНР за празнично слово на Тодор Живков, едно от най-популярните имена навремето - героят на социалистическият труд Найда Манчев, поетесата Елисавета Багряна, актьорите Емилия Радева и Апостол Карамитов, както и изявените журналисти от близкото ни минало Божана Димитрова и Боян Бонев.