Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петя Миладинова: Когато пишеш, си сам с цялата вселена

Тази седмица предаването ни Радиоприемница е посветено на словото, а поводът е Пролетният базар на книгата и вторият Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи. Второто издание на фестивала има за цел да популяризира четенето чрез многообразните връзки на литературата с останалите изкуства. Затова в нашето студио поканихме един човек, свързан с изкуството на киното, театъра, дублажа и литературата – актрисата и писател Петя Миладинова.

Тя започва да се снима, когато е едва 6-годишна. Първата ѝ роля е в „Иконостасът". Следват „Герловска история" и „Деца играят вън", „Изпити по никое време", Най-тежкият грях" и „Борис І".

В „13-тата годеница на принца" на Иванка Гръбчева пък е в ролята на принцеса.

Още в първия ден на фестивала Петя Миладинова ще представи своята книжка за деца „Приказните гатанки“, а с нея разговаряхме за словото, чрез което тя изразява себе си в различните жанрове и изкуства.

Аз обичам красивия българския език и доброто слово. Тъй като се занимавам с дублаж, понякога изтръпвам от ужас от начина, по който се деформира вече езикът ни, казва Петя Миладинова.

Разказа ни, че синът ѝ е запознат с цялата поезия и приказност на световната детска класика, защото преди той да започне сам да чете, тя му е чела на глас. И винаги се е питала защо няма такива приказни пиеси в театъра. Това е и мотивацията ѝ да започне да пише приказки за театър в стихове. 

Моите пиеси са в стъпки и всички са под формата на мюзикъл, независимо как са интерпретирани на сцена.

Ако в театъра пращаш 100% от енергията си към публиката, тя ти се връща хилядократно обратно и започва магията на играта. Това е хоризонталната магия. При писането е вертикална – тогава ти си сам с цялата вселена, в абсолютната самота и свобода на душата си.

Петя Миладинова казва, че за да се пише за деца, трябва да има много подготовка, а за нейните пиеси, свързани с приказки, митологеми и чудовища от различни култури, обикновено се подготвя 3 месеца.

Допълва, че за да направиш една лека, въздушна, приказна история, трябва да имаш много голяма основа от познания върху различни култури.

Следващият ѝ проект е свързан с Мексико, макар да споделя, че тази култура я притеснява заради жертвоприношенията, тъй като все пак пише за деца, но обяснява, че винаги намира ключове, които да обръщат като ръкавица нещата.

Книжката "Приказните  гатанки" Петя Миладинова създава заедно със сина си, когато той е още малък – тя пише, а той рисува. След това, когато той е първокласник, разбира, че от училището няма да заведат децата в театъра и прави театър в училището с гатанките от книжката. Децата пък я посрещат с радост и рецитирайки гатанките.

А как звучат те в изпълнение на самата Петя Миладинова – чуйте в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35