Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шеф Васил Спасов прави вкусни кавъри на детските кулинарни кошмари

И още - за най-младия екип готвачи у нас (в село Зорница до Мелник) и за сиренето по шопски като десерт

Снимка: Лили Големинова

Ако искате да хапнете сирене по шопски, но... като десерт или да се отървете от детските си кулинарни кошмари (като грис халвата или млякото с ориз), ще трябва да прескочите до село Зорница, до Мелник. Там се намира един ресторант, в който работи най-младият екип в България - доайенът им е на "цели" 24 години. С него (и с част от кулинарните им предизвикателства) се срещнахме на StrEAT Fest-а на Женския пазар в София, където беше и нашето пътуващо неделно студио. Той се казва Васил Спасов и всъщност е от Варна, но приключенският му дух го довежда в село Зорница. Там шеф Спасов и останалите младежи от екипа (всички ходят с тениски #децата готвят) създават кухня, базирана на тероара на Мелник - "там самата почва е много плодородна и каквото засеем расте. Има огромно количество млекодаен добитък - овце, крави, кози, пълно е с малки ферми, млякото, което произвеждаме е невероятно. Напоследък се развиват и месодайните породи - прасета, говеда...".
Тоест, имат хубаво мляко и хубаво месо. И много идеи.
Поднасяме стари български рецепти по нов начин - нова, прогресивна българска кухня.
Имат интересни тематични разработки - една от тях е кошмарите от нашето детство.
Неща, които не сме обичали или направо сме мразели като деца, ги поднасяме по нов начин. Понякога ни отнема повече от шест месеца, за да превърнем това, което не сте искали да ядете като малки, в нещо изключително.

На молбата ми за конкретен пример, Васил Спасов описва как млякото с ориз бива поднасяно на пяна, правим капучино от мляко с ориз, сервираме го със сладолед от кисело и прясно мляко (овче, което сами сме си направили)... също правим мини ризини - оризчета, покрити с шоколад, предлагаме също въздух от виолетки.
Е, как да не полюбопитства човек и да иска да опита въздух от виолетки

И още, бидейки толкова млад екип, те не винаги спазват "догмата в кулинарията". И тук за пример шеф Спасов дава гореспоменатото сирене по шопски, в което си го има всеки един компонент - от лютата чушка, до сиренето, но го правим така, че е най-добрият ни десерт

Освен че са най-млади, с хубаво чувство за хумор и много смели, те се гордеят, че имат най-богатата винена листа в България - на погледа ми, изпълнен с леко недоверие, Васил Спасов подчертава, че го заявява съвсем отговорно и се впуска в разяснения за отделните винени секции, започвайки от региона (все пак говорим за Мелник и в радиус от 17 километра там има 33 винени изби), преминавайки през България, Стара Европа, Южна Америка, за да стигне до Австралия и Нова Зеландия, откъдето идва най-модното в момента совиньон блан....

Самият ни гост от малък е влюбен в готвенето и най-вече в скарата. Запазва тази любов и сега е щастлив, че призванието му е да храни хората, създавайки емоция - това е така-наречената техно-емоционална кухня - чрез техника в готвенето създаваме емоции у хората.
В София на StrEAT Fest-а бяха дошли със следните емоции - трюфел-тост със сланина, картофен чипс с трюфел, тартар от говеждо лаго и джумерки (както във Варна наричат пръжките) с... трюфел. Все пак в превод името на ресторанта, за който ви разказваме е черен летен трюфел.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

През фестивала оглеждаме живота си

Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..

публикувано на 09.02.25 в 11:56
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова

Толерантността се възпитава

Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..

публикувано на 09.02.25 в 10:51

Нещо се случва, но не е наяве и в диалог с местните общности

Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..

публикувано на 09.02.25 в 09:51

Художникът трябва да умее да беседва с природата

Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..

публикувано на 09.02.25 в 09:27

Историята оживява - Боян Трайков, предаване първо

Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..

публикувано на 08.02.25 в 16:00

Софийски разкази - квартал Лозенец, част 1

Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ?  Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..

публикувано на 08.02.25 в 15:00
Васко Абаджиев

Адресите на любовта – цигуларят Васко Абаджиев

В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...

публикувано на 08.02.25 в 14:00