Детството на Надежда Дерменджиева е свързано с Русия. В неясните й спомени от там са майските бръмбари и студената зима на брега на Волга.
Надя е израснала с много майчина любов, едно от първите й разочарования е обучението в частно българско училище. Притежава медальон от майка Тереза - пази го от дете, но не е привързана към него. Дали пък не е знак на съдбата този медальон по пътя на Надя, защото тя върви точно по тази пресечка на солидарност.
Несбъдната мечта на Надя е да стане профайлър, но пък днес мисията и се оглежда в борбата срещу проблемите на жените в обществото и вкъщи.
В свободното и професионалното си време нашата събеседничка обича да пътува - планирада да стигне до Антарктида. Обожава Исландия, а в София мечтае Перловската река да се превърне в място за срещи.
Надя се опитва да намери време за писане, но откровено си признава,че трябва да се върне към него, защото има какво да каже на света.
В сводобното си време можете да я видите сред природата, а не в софийски заведения.
Надя смята, че няма ново столично общество: "Все още се зараждат новите интелектуалци, но те са самотни гласове. Не виждам смелост и доблест в писането на младите хора, липсва ми писането вички онези, които са в обществото ни, но остават невидими".
При Надя всичко е "без упойка". Дори и книгата и, част от дипломирането по творческо писане, носи това заглавие. В нея тя разказва лично чути истории по телефона на жени, които имат нужда от помощ.
"Историите в книгата са истории на много хора и зад тях се крият десетки имена", споделя Надежда Дерменджиева. Най-честата история е тази за домашното физическо насилие, което започва от шамар и ескалира до убийство. Истанбулската конвенция можеше да помогне на всяка трета жена /жертвите на насилие/, като задължи институциите да прилагат мерки за превенция. Това не означава да вкараме всички насилници в затвора, а да възпитаваме децата ни да се уважават, въпреки пол и различия".
Надя е уверена, че ще има завръщане към Конвенцията, защото това е официален европейски документ, защото консервативната вълна ще отмине и ще дойде време на човешките права като ценност.
Запазената марка в стрийт визията на Надя е малката чанта, в която е чудно как събира целия си ден. С усмивка отговаря на този въпрос, че всъщност не успява, никога не носи тефтер и няма къде да запише гениалните мисли, които и идват пътьом.
Припознава се във философията на Екзистенциализма, предстои да се дипломира като доктор по "Феминистка философия", изследвайки насилието над половете на публични и частни места и как се възприема, то когато е упражнено над мъже и жени.
Надя е минала по пътя на Ел Камино де Сантяго де Компостела. Какво е открила за себе си като пилигрим - чуйте в звуковия файл.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..