За честта на един град, създал реална многонационална общност

Градът е Мехелен, отстои само на 25 километра от Брюксел, толкова го делят и от Антверпен. Някога е бил от важните градове по време на ренесанса във Фландрия, но в близката ни история е известен предимно с футболните си отбори и (още повече) с футболното хулиганство. Преди 20 години Мехелен е на дъното на почти всички възможни класации - един от градовете с най-висока престъпност в страната, с най-висока детска смъртност, неугледен... Последен и в една специфична за Белгия подредба - за гордостта от града, в който живееш...

Тогава кмет става Барт Сомърс, роден и израснал в Мехелен, човек с визия, смелост и вяра. Той (заедно с екипа си, разбира се) променя града. При това говорим за град, в който 53 процента от жителите са с чуждестранен произход, град, в който всеки трети е емигрант, а всеки пети - мюсюлманин. "Аз имам повече мюсюлмани в моя малък град, отколкото Орбан в цяла Унгария," казва къде на шега, къде съвсем сериозно Барт Сомърс. Всички тук са така интегрирани, че Мехелен е единственият град в Белгия, от който няма нито един присъединил се към Ислямска република – за разлика от много други.

Изминатият път е дълъг, започва със сигурността и поставянето на много, ама много камери из целия град, продължава с реална интеграция на всички нива, с местна политика, която непрестанно показва, че законът е еднакъв за всички и трябва да се уважава, и със създаването на единна градска общност, която подкрепя и защитава своите, независимо дали са родени там или дошли по-късно. Така през последните години населението на Мехелен постоянно расте, бавно, но устойчиво, много млади хора се местят да живеят тук, а една от най-големите японски компании за производство на части за медицинска апаратура прави именно в Мехелен своята централа, привлечена именно от новата слава на града като истинско мултикултурно средище.

Вярвал ли е Барт Сомърс някога, че това може да се случи – оттук започвам разговора си с кмета на Мехелен, специално за Радио София. „Вижте, аз съм либерал – веднага отговаря той, - а либералите по природа сме оптимисти.“ (Тук може би трябва да поясним, че освен че е 19 години градоначалник, което е рекорд за Белгия, Барт Сомърс е и член на белгийския парламент, там това е възможно). „Всичко започна с това да направя града по-безопасен. Мехелен беше град с криминална слава и жителите – нормално – бяха ядосани на градската управа и се сърдеха и на онези от които зависеха нещата и на онези, на които беше най-лесно да се прехвърли вината – на емигрантите. Знаех, че не успееш ли да осигуриш безопасността на града, чисти улици и усещането, че законът трябва да се спазва, отваряш вратата за популизма“. След това Барт Сомърс се захваща да създаде общност, единна общност с концепцията, че хората имат различна идентичност и не трябва да бъдат приравнявани към даден стандарт. “Заехме се да измъкнем хората от гетата – не само емигрантите, но и хората от, условно казано, белите гета. Създадохме смесени училища, не само в по-бедните райони, но и в най-престижните квартали, защото когато хората споделят реалния си живот, наистина имаме добавена стойност. Но ако си живеят отделно, в различни части на града, това дава поле за ревност и завист – защо те получават парк, а ние не и така нататък. Тогава се създават паралелни общности, с неформални лидери“ – разказва Барт Сомърс и продължава с цитат на Маргарет Тачър, уточнявайки, че почти по всички въпроси е на различно мнение с нея, но тук е изцяло съгласен, а именно че „когато съм на улицата, аз не виждам общности, виждам човешки същества. Така и в моя град най-голямата емигрантска общност, мароканската, е невидима, толкова добре е интегрирана. Сред тях има модели за подражание, има и неудачници, съвсем като при фламандците“.

Барт Сомърс е отявлен противник на свеждането под общ знаменател – независимо дали става дума за представителите на левия политически модел, за които емигрантът е винаги жертва и е онеправдан или за десните, според които той се възползва от социалната система. „Популистите непрестанно се уповават на западноевропейските ценности – казва той,  - а аз се опитвам да живея по стандартите на тези ценности, една от основните от които е индивидуализма – да възприемаш хората като отделни личности, а не като част от група. И всеки е отговорен само за собствените си действия, а не за тази на другите или на представата, създадена от тях. Ние би трябвало да сме отворено общество с равни шансове за всички, нали?!“ – думи на кмета, променил своя град дотолкова, че през 2018 жителите на Мехелен са на върха на споменатата класация и са най-горди сграда си, редом с традиоционните победители от Гент. „Щом може да се случи в Мехелен, значи може да се случи навсякъде“ – убеден е Барт Сомърс.

Неслучайно той получи наградата World Mayor през 2018-е и е затрупан от покани да представи своето ноу-хау, което включва сериозни социални мерки и инвестиции, десетки разговори със семейства, решили да преместят децата си от дадено училище поради наличието на много деца на емигранти, убеждаването им, че трябва да останат; специални програми, по които в район с по-нисък социален статут и много мигранти се настаняват хора с престижни професии и позиции в обществото, на които градската управа плаща част от наема или ипотеката, в замяна на което те пък помагат на хората на тяхната улица да се интегрират и постепенно издигат статута на квартала; разбира се, включва средства за спортни площадки, центрове за работа с деца (като се започне от изучаване на фламандски, мине се през спорт и се стигне до уроци по рисуване и музика) и много, много сърцатост.

Барт Сомърс е убеден, че както сега се срамуваме от предразсъдъците към работещите жени през 50-те и 60-те, така след десетина години ще се срамуваме от отношението си към мигрантите сега.

Чуйте цялото интервю на Лили Големинова с кмета на Мехелен Барт Сомърс.