"Цветът на тишината" е син! Вижда се на границата между живота и смъртта

Йордан Донков е талантлив полицай, чиято мечта винаги е била да пише. Името и писателската му дарба светът ще опознава тепърва, тъй като съвсем наскоро от печат излезе дебютната му книга – "Цветът на тишината". 

Всъщност, обичта си към литературата Йордан Донков открива още като дете – първо с четене на много и най-разнообразни литературни творби, а впоследствие – и с писане на стихове и разкази, ей така - за себе си. Животът и стеченията на обстоятелствата, обаче, го насочват в съвсем друга посока. 

След като завършва някогашното милиционерско училище в Пазарджик, той става част от Отряда за борба с тероризма на МВР, а по-късно е полицай по охраната на обществения ред и дежурен в полицейско управление. 

Едва като пораснало момче, улегнал човек и изградена личност, Йордан Донков се осмелява да представи произведенията си пред по-широка публика. В интернет създава своя страница, която изключително бързо набира популярност с историите, които полицаят-писател разказва. А вече е автор и на собствена книга – сбъдната детска мечта. 

В "Цветът на тишината" бившият спец полицай представя Япония от средните векове, през живота на един самурай, войник от най-нисък ранг. 

"Това е приключенска история. Книга, написана от европеец за европейци" – обяснява Йордан Донков и уточнява, че една от целите на "Цветът на тишината" е да накара читателя да се отпусне, да се пренесе в един по-различен свят от днешния, като се разтовари от напрежението на деня, но и като се замисли за позанемарени човешки ценности, като чест, достойнство, обич, доброта... 

От разговора с Йордан Донков разбираме и малко известни детайли от работата и живота на българския полицай. 

Така например, обществото ни едва ли се замисля как човекът, призван да съблюдава обществения ред, успява да превъзмогне сблъсъка с онази среда и хора, от които полицията по презумпция е призвана да ни брани. 

И как, след този коварен допир с пошлото и грозното, успява да пренастрои мисълта, силите и нервите си към онези, които го очакват вкъщи - децата, съпругата, родителите, приятелите... Или – към писане. 

"Тежка и неблагодарна работа е полицейската" - казва Йордан Донков. Но не се оплаква. Защото всяка реалност носи смисъл, поука, вдъхновение... 

Още за творческите търсения и житейските дилеми в живота на полицая-писател Йордан Донков, чуйте в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.