Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Граовската трапеза е не само красива, но към традицията прибавя нещо ново

Снимка: Лили Големинова
Продължават нашите граовски разкази, този път с и за граовската трапеза. И по-конкретно - брезнишката.
Все пак всички тези наши срещи са благодарение на второто издание на Църногорския събор над село Гигинци, в поляните на Гигинския манастир - място, където и преди десетки години е имало народни веселия. После, казват, се появил празникът в Пирот и тамошните османлии от завист спомогнали да се "закрият" тукашните. Но постепенно те пак се върнали и събирали хиляди непосредствено преди 9 септември 1944-та.

И ето сега - отново!

Елица Георгиева Снимка: Луиза ЛазароваНо думата ни е за граовската трапеза, която можеше да бъде видяна в една от първите шатри. Събрала труда на много сръчни граовки и много местни производители, тя се презентираше от една усмихната дама - Елица Георгиева.
"Тук показваме вкуса и традициите на граовци - хора, които пазят традициите, но и с радост привнасят по нещо ново" - казва тя и с искрица смях в очите сравнява времето (заоблачено, но приятно) с нрава на граовци - "на пръв поглед плашещ,но като влезете при нас на трапезата, виждате какви сме мили, добри и  гостоприемни"...

Елица с гордост представя граовската трапеза (и наредена красиво на една маса и като отделни, в Брезнишко произведени продукти).

"Разнообразието е голямо - разказва тя, - но задължително трябва да опитате сиренето. То, знаем, си е традиционен за цяла България продукт, но нашето - може би заради климата, може би заради атмосферата или пък от сръчността на граовката, има несравним вкус". Освен сиренето, което наистина е много, много вкусно, има кашкавал, извара, мед и различни видове сладко - например от череши и вишни, от малини, от касис и ягоди (защото граовци, оказва се, обичат да експериментират, правят дори и сладко от кисели вишни, "което направо не можеш да спреш да ядеш").

Елица Георгиева е приятно изненадана от хората, които спират край шатрата - те са от цяла България, от Родопите, от Добруджа -"това показва, че българинът не се интересува само от себе си,а и от онова, което правят другите". Особено много всички се интересували от брезнишката баница, която е като никоя друга. Няма обяснение защо, но така е с хубавите неща. На моя коментар, че региона не е много прочут в туристическо отношение, Елица отговаря така - "ние не сме масов, а по-скоро бутиков продукт, за онези, които искат да се докоснат до нещо автентично. И най-интересното не е на обичайните места като музеите, например, а в домовете на хората - да знаете само какви вкусотии се крият в мазето на една обикновена баба в близкото село."...
Така че помислете си отново за Брезник и околните села като се зачудите накъде да поемете от София. Ще бъдете приятно изненадани. А ако решите да стигнете до Гигинския манастир, ще минете и по Орлов, и по Лъвов мост.
Къде - ще разкажем скоро...

Чуйте разговора на Лили Големинова с Елица Георгиева. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

През фестивала оглеждаме живота си

Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..

публикувано на 09.02.25 в 11:56
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова

Толерантността се възпитава

Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..

публикувано на 09.02.25 в 10:51

Нещо се случва, но не е наяве и в диалог с местните общности

Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..

публикувано на 09.02.25 в 09:51

Художникът трябва да умее да беседва с природата

Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..

публикувано на 09.02.25 в 09:27

Историята оживява - Боян Трайков, предаване първо

Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..

публикувано на 08.02.25 в 16:00

Софийски разкази - квартал Лозенец, част 1

Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ?  Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..

публикувано на 08.02.25 в 15:00
Васко Абаджиев

Адресите на любовта – цигуларят Васко Абаджиев

В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...

публикувано на 08.02.25 в 14:00