В основата на разговора ще бъде поредицата от три тома „Неизвестно за известни български родове“ на журналистката Мариана Първанова.
Тя е проучила, описала фамилни истории, които е научила от 121 наследници на политици, писатели, художници, театрали, банкери, учени, инженери, търговци, военни, които са определяли развитието на България през последните 130 години.
Всъщност съм се виждала с около 200 души за 3 години и половина. Започнах от приложението „Софиянец“ във в. „Нощен труд“ по идея на главния редактор Пламен Каменов.
Покрай разказите за улици и знакови места Мариана Първанова се запознала с интересни хора, за които не била и чувала, въпреки образованието ѝ (история).
Идеята очевидно е била благодатна. Трудното е било в убеждаването на наследниците да говорят и че описаното ще бъде достоверно. С някои от тях срещите продължили години наред…Музеят на София, както и ДА „Архиви“ също са помогнали.
Търсех по-необичайната гледна точка, търсех личните истории, които обикновено не влизат в учебниците.
Най-много се гордея с родовете на Бурови (никога не са давали изявления пред журналисти) и с племеничката на Иван Вазов - Бинка. Провокацията беше моя статия, в която развенчавах мита, че Атанас Буров е най-големият наш банкер. Всъщност това е бил брат му – Иван Буров. Атанас е политикът… Бинка Вазова пък беше на 93 години.
Книгата предизвиква интерес у читатели и ценители на историята, но тя стимулира и други автори и изследователи да напишат книги за София и нейното минало, за личности и места в града.
Сред хората, които са дали и направили много за София Мариана Първанова открои Димитър Петков – министър-председател и съратник на Стефан Стамболов, сред местата – ул. „Московска“ и знакови сгради по нея, както и някои заведения – кръчми, кафенета и клубове.
Според нея през последните години София се е променила в положителна посока, не е като през 90-те години или първите 10 след 2000 г.. Днес, когато се възстановяват сградите или се създават нови, това се съобразява с архитектурния контекст и духа на съответното място в София.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно