Това са съществени въпроси за много хора и професии, а ние в „Радиоприемница“ се наемаме да търсим отговори през цялата започваща седмица.
Езикът на омразата е пряко свързан с дискриминацията, сегрегацията, игнорирането, насилието, нарушаване на човешките права. Пръв събеседник в поредицата е Юлиана Методиева – създател и главен редактор на Маргиналия - онлайн платформа за новини, коментари и анализи в областта на човешките права, съосновател на Българския хелзинкски комитет (БХК).
В „Радиоприемница“ тя анализира езика на политици и кандидати, които участваха в първия тур на местните избори.
Все още в България имаме проблем с езика, който стигматизира. Щом фигури от политическия и обществен живот на страната употребяват необезпокояван и несанкциониран език на омразата към малцинства – роми и гейове, излиза, че това поведение се толерира. Някои дори използват такъв език с цел привличане на електорат, констатира Юлиана Методиева. Тя смята също така, че неговоренето, премълчаването на теми и проблеми, свързани с малцинствата, също не е позитивно явление.
Правозащитният дискурс трябва да се приеме и от родителите, защото и децата в училище и на улицата употребяват без задръжки (елементи от) езика на омразата.
В определени среди лексиката на омразата се отглежда, включително и в семейна обстановка.
Защо?
От футболните ултраси до хората в политиката можем да открием нетърпимост към различността. Как тази тема се защитава? Можем ли у детето да се култивира отрано толерантност към различното около него?
Действия, като тези на стадиона в мача с Великобритания, са доказателство, че обществото не е осигурило достатъчно противодействия срещу подобно поведение.
Най-лошото е, че политици, които виждаме и слушаме често и дори всеки ден, не само не се съобразяват, не само не се (ги) ограничават в езика на омразата, а дори те го разпалват.
Очевидно е, че има дефицити във възпитанието и в образованието. Но медиите и словото на публични фигури имат огромна роля в даването на примери – на говорене и на поведение.
Чуйте повече по темата в разговора на Белослава Димитрова с Юлиана Методиева.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност