Това са съществени въпроси за много хора и професии, а ние в „Радиоприемница“ се наемаме да търсим отговори през цялата започваща седмица.
Езикът на омразата е пряко свързан с дискриминацията, сегрегацията, игнорирането, насилието, нарушаване на човешките права. Пръв събеседник в поредицата е Юлиана Методиева – създател и главен редактор на Маргиналия - онлайн платформа за новини, коментари и анализи в областта на човешките права, съосновател на Българския хелзинкски комитет (БХК).
В „Радиоприемница“ тя анализира езика на политици и кандидати, които участваха в първия тур на местните избори.
Все още в България имаме проблем с езика, който стигматизира. Щом фигури от политическия и обществен живот на страната употребяват необезпокояван и несанкциониран език на омразата към малцинства – роми и гейове, излиза, че това поведение се толерира. Някои дори използват такъв език с цел привличане на електорат, констатира Юлиана Методиева. Тя смята също така, че неговоренето, премълчаването на теми и проблеми, свързани с малцинствата, също не е позитивно явление.
Правозащитният дискурс трябва да се приеме и от родителите, защото и децата в училище и на улицата употребяват без задръжки (елементи от) езика на омразата.
В определени среди лексиката на омразата се отглежда, включително и в семейна обстановка.
Защо?
От футболните ултраси до хората в политиката можем да открием нетърпимост към различността. Как тази тема се защитава? Можем ли у детето да се култивира отрано толерантност към различното около него?
Действия, като тези на стадиона в мача с Великобритания, са доказателство, че обществото не е осигурило достатъчно противодействия срещу подобно поведение.
Най-лошото е, че политици, които виждаме и слушаме често и дори всеки ден, не само не се съобразяват, не само не се (ги) ограничават в езика на омразата, а дори те го разпалват.
Очевидно е, че има дефицити във възпитанието и в образованието. Но медиите и словото на публични фигури имат огромна роля в даването на примери – на говорене и на поведение.
Чуйте повече по темата в разговора на Белослава Димитрова с Юлиана Методиева.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно