Гости днес са пазители на българския език - проф.д-р Светла Коева - директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, и доц. д-р Татяна Александрова – ръководител на секцията за съвременен български език.
Езикът е жива система и всички ние участваме в неговото създаване, функциониране, употреба – подчерта проф. Светла Коева. – Най-много се развива, променя и обогатява лексикалният състав на езика. Днес навлизат много нови думи – понятия и термини, заради новите реалности.
По отношение на правописа Александър Теодоров-Балан е казал: „Грешно е да се мисли, че ако човек пише правилно думите, то той владее езика добре“.
Правописът не е единственото важно нещо. Същото можем да съотнесем към правоговора.
Те, както и пунктуацията, говорят за нивото на образование, трябва да спазваме правилата им, но много по-важно е да знаем кога да употребяваме дадена дума или израз, кога можем да си позволим диалектна или черковна дума.
В момента в Института за български език работят по проект за
изследване на нагласите на обществото по отношение на книжовната норма.
То е с участието на 1000 пълнолетни българи от различни социални групи, с различни демографски и възрастови характеристики.
Един от съществените резултати на изследването е доказателството, че българинът поставя езиковата грамотност много високо в ценностната си система – коментира доц. Татяна Александрова. Това кореспондира с изследване на Агенцията по заетостта, според което работодателите, когато търсят свои служители, поставят сред приоритетите езиковите компетентности. – Това не е учудващо, защото именно чрез езика ние усвояваме и демонстрираме знанията си за света, учим, общуваме, трупаме професионален опит.
Изследването установява кои норми затрудняват повече (пълен и кратък член) или по-малко (мекането, напр. говориме, вместо говорим), а така също установява факторите, които повлияват върху езиковата култура на българина, връзката с образованието и работата, семейната среда.
Инициативата на кампанията “Написаното остава. Пиши правилно!“, започнала през 2013 г., стана доста популярна, но всъщност е постоянна задача и дейност на Института, допълни проф. Коева.
Специалистите приветстват обогатяването на лексиката с нови думи, но препоръчват не винаги да приемаме чуждиците едно към едно, а когато може – да се адаптират съобразно морфологичните особености на българския.
Експертите отчитат, че докато преди време най-важната заслуга за развитието на езика е имала интелигенцията (писателите), днес може би не по-малка е заслуга на медиите, на преводачите, на учените.
Институтът за български език към БАН поддържа няколко канала за връзка и консултация с потребителите:
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Светла Коева и доц. Татяна Александрова, за да научите още за дейността на Института за български език, и да си припомните или научите някои примери за правилно изписване на думи и изрази.
На 4 ноември т.г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ организира Ден на отворените врати, който ще се проведе от 11.00 до 16.00 ч. в сградата му (бул. „Шипченски проход“ №52, блок 17, етаж 5 и 6, Голям салон). Ще бъдат представени занимателни езикови задачи, разработени по проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“, част от програмата „Образование с наука“ на БАН и МОН.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно