Доц Сталянова коментира книгата "Силата на публичната реч", също свързана с проекта. В това издание езикът на омразата е разгледана по-скоро в местна среда, въпреки че идеята за политическа коректност е световен маркер за развитото общество. Начинът, по който разбираме какво е политически некоректната реч, много зависи от езика на държавата, културната обусловеност и т. н. Например вербална агресия бе използвана често по време на последната предизборна камппания. Повечето дебати се превръщаха в словесни дуели, нямаше противопоставяне на платформи, а слушателите и зрителите се почустваха като свидетели на своеобразен семеен скандал, отбеляза доц. Сталянова.
Друг интересен аспект е празнословието. Много често слушаме изречения със сложна структура, които са изпълнени с думи от чужд произход, но в повечето случаи в тях не се казва нищо конкретно. Затова и слушателите остават с впечатлението, че ораторът или не е много наясно с материята, или иска нещо да скрие. Това е световен феномен и дори има своят лингвистичен термин - "брюкселски новоговор".
Напоследък се наблюдава тенденция за завръщане на усилията към добро изразяване на родния език, но това не толкова лесно, тъй като навсякъде сме потопени в англоезична среда. Българските думи, които знаем още от детството си, но не ги употребяваме често, отиват в периферията на езиковото ни съзнание и трябват усилия и време, за да можем да ги извикаме отново в употреба.
Интересно е също, че голяма част от традиционните български фразеологизми като "да се оплачеш на арменския поп", "оглеждам се като обран еврейн" или "лъже като циганин", от гледна точка на политически коректното говорене, вече би трябвало да бъдат избягвани. Някои други пък съдържат политически некоректни думи, но в тях няма нищо обидно и негативно. Такъв пример е "умря циганката, която те хвалеше".
Доц. Надежда Стелянова обобщи, че най-важно за правилното говорене и писане и да се съобразяваме със ситуацията, в която се намираме. Не може да се твърди, че изисканата академична реч, колкото и да изглежда красива, е най-подходящото поведение във всяка ситуация.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..