“Загреб не е просто един град музей, казва проф. Елдъров - този град наистина живее, живее много интензивно”. Той ни разказва още за културните връзки между Хърватия и България, които особено в ранните години на Третата българска държава, са изключително силни. Отношенията между българи и хървати от края на XIX, началото на XX век се базират върху една нескрита взаимна симпатия, която пък се корени в активния културен обмен. Българите тогава стават известни в Хърватия с двете си най-характерни национални черти, споделя проф. Елдъров - трудолюбие и ученолюбие.
Трудолюбие покрай българските градинари и зеленчукопроизводители, които само за десетилетие се заселват там и се прочуват като ненадминати майстори градинари, произвеждащи качествена и евтина продукция. Дотолкова позициите им са били важни за изхранването на Загреб по това време, че когато се връщат в България и биват мобилизирани по време на Балканските войни, в Загреб настава продоволствена криза. И до днес, казва професор Елдъров, някои от по-възрастните хървати говорят с уважение за българските зеленчуци.
В някои факултети на Загребския университет пък студентите от Следосвобожденска България са били мнозинство. Често са били давани за пример не само заради своята прилежност и академични постижения, но и заради активните си граждански позиции.
За културните връзки между страните можем да споменем и още много факти, като това, че Българската държавна печатница, като институция, е създадена с хърватско участие на печатари и типографи. По това време и много учебници за началното образование в България са или преводи от хърватски или преработки, направени от педагозите, получили образованието си в Загребския университет. Театрални дейци от Хърватия също така имат заслуги в ранното развитие на българското театрално изкуство.
Чуйте още по темата от проф. Светлозар Елдъров в звуковия файл.
България трябва да започне опити с извалявания от потенциални облаци, което е в интерес на земеделието и напояването. Това заяви Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз (член на голямата европейска организация "КОПА КОДЖЕКА"). Експериментите са свързани с измененията на климата и недостига на вода в някои райони на станата...
Ограниченията за строителство в крайградски зони на София падат от 2025 година, като огромни терени в крайградската зона на София ще сменят предназначението си. В земеделски земи ще може да се строи, а във вече урегулираните ще бъде позволено по-високо и по-плътно застрояване. Малка част от тях е предвидена за паркове. В Общия устройствен план..
В горещите летни дни Столична община, съвместно с FOX book café и музиканта и писател Петко Славов, представят "Live на червения диван" – серия от литературно-музикални вечери на открито с вход свободен. От 17 юли до 6 септември 2024 г. гостите и жителите на лятна София ще могат да се насладят на четири представления на открито с..
От Столичната община (СО) планират изграждане на система за разделно събиране на текстил, тъй като т. нар. "бърза мода" е много вредна за околната среда. Коментар по темата направи Надежда Бобчева, зам.-кмет по направление "Зелена система, екология и земеползване". По думите й към момента има три фирми, с които СО работи и които са специализирани..
На 19 и 20 юли 2024 г. в Правец ще се проведе "Pravets Art Nights". Музикалната програма и тази година е дело на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров. Първият концерт е на 19 юли, а вечерта е посветена на музиката на Гершуин. Заедно с оркестъра на Филхармонията, ще чуем и виртуозния немски пианист Себастиан Кнауер, каза пред Радио..
Петима музиканти от българската независима сцена представят своите експериментални музикални проекти в рамките на Lampa Sessions - авторската oнлайн поредица на творческия колектив Lampa Collective. Проектът може да бъде гледан в канала на организацията в YouTube, слушан в Spotify, а всичко за артистите и техните сесии можете да..
Атракционни пътувания с ретро-теснолинейката по живописните маршрути на линията от град Септември до гара Цветино предлагат от БДЖ всеки уикенд на юли. Едно от имената, които стои зад идеята е това на Кристиан Ваклинов. Пред Радио София той разказа, че преди 20 години група ентусиасти, служители на държавните железници, решават с много..