Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Загреб не е град-музей, а много жива и активна столица

С красивото си крайбрежие на Адриатика - Далмация и Истрия, планини и гори в Лика и Горски котар, множество живописни острови и езера, Хърватия е една прекрасна страна за туризъм. Невероятната градска култура на по-големите хърватски градове пък привлича туристи от цял свят. Ако преди години основният туристически поток се е отправял към крайбрежието, днес столицата Загреб се очертава като предпочитана туристическа дестинация, която очарова с множество културни и социални събития.

За Загреб разказва проф. дин Светлозар Елдъров от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Като резултат от научния си труд и конференции, институтът има издадени 13 сборника - една истинска енциклопедия от над 2000 страници, изследващи българо-хърватските отношения от Средновековието до наши дни.

“Загреб не е просто един град музей, казва проф. Елдъров - този град наистина живее, живее много интензивно”. Той ни разказва още за културните връзки между Хърватия и България, които особено в ранните години на Третата българска държава, са изключително силни. Отношенията между българи и хървати от края на XIX, началото на XX век се базират върху една нескрита взаимна симпатия, която пък се корени в активния културен обмен. Българите тогава стават известни в Хърватия с двете си най-характерни национални черти, споделя проф. Елдъров - трудолюбие и ученолюбие. проф. Светлозар Елдъров

Трудолюбие покрай българските градинари и зеленчукопроизводители, които само за десетилетие се заселват там и се прочуват като ненадминати майстори градинари, произвеждащи качествена и евтина продукция. Дотолкова позициите им са били важни за изхранването на Загреб по това време, че когато се връщат в България и биват мобилизирани по време на Балканските войни, в Загреб настава продоволствена криза. И до днес, казва професор Елдъров, някои от по-възрастните хървати говорят с уважение за българските зеленчуци.

В някои факултети на Загребския университет пък студентите от Следосвобожденска България са били мнозинство. Често са били давани за пример не само заради своята прилежност и академични постижения, но и заради активните си граждански позиции.

За културните връзки между страните можем да споменем и още много факти, като това, че Българската държавна печатница, като институция, е създадена с хърватско участие на печатари и типографи. По това време и много учебници за началното образование в България са или преводи от хърватски или преработки, направени от педагозите, получили образованието си в Загребския университет. Театрални дейци от Хърватия също така имат заслуги в ранното развитие на българското театрално изкуство. 

Чуйте още по темата от проф. Светлозар Елдъров в звуковия файл.

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
ВИЖТЕ ОЩЕ
По официални данни Правец е сред  местата в България с най-много слънчеви дни в годината

Слънчевият Правец привлича спортисти, туристи, предприемачи

Правец е интересен град за живеене, за учене, за туризъм - едно от местата в България с най-много слънчеви дни в годината. В това се убедихме, когато градът, разположен на 55 километра от София, стана поредната спирка на предаването "Вашия глас" по Радио София. Кметът Румен Гунински е в началото на третия си мандат, но преди това има 4..

публикувано на 22.01.20 в 17:23

"И за мама" има подходящи уроци

Повече от 6 години в най-големите градове на България се провеждат безплатни курсове за жените, които са в очакване на появата на рожбата си, но и за жените, които вече са гушнали своето дете. Училище „И за мама“ дава съвети за всичко, което е свързано с бременността, раждането, кърменето и отглеждането на бебето. Лекциите се водят от доказани..

публикувано на 22.01.20 в 16:39
Райна Константинова и Николай Петров

Райна Константинова: Финансирането е основополагащо за обществените медии

Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии...

публикувано на 22.01.20 в 16:11

Тази вечер дават голямата награда за литературна критика на фонд "13 века България"

Национален дарителски фонд "13 века България" и "Литературен вестник" ще връчат голямата награда на годишния конкурс-работилница за литературна критика „13 века България“ в Софийския университет тази вечер от 18.00 часа. Тази вечер, ще бъдат почетени с внимание всички участници и ще имат възможност да представят книгата, за която са написали..

публикувано на 22.01.20 в 16:10

„Изкуството на продукцията“ разказва за това как се прави музика

Чудили ли сте се някога, как е създадено любимото ви музикално парче? Серия от събития в София ще отговори на този и още въпроси. Всеки месец „Изкуството на продукцията“ ще ни среща с различни личности, дали нещо за музикалната култура на XXI век. Първият гост е Иван Шопов. Той ще разкаже за това, колко е важно намирането на уникален и..

публикувано на 22.01.20 в 15:38
Весислава Антонова

Весислава Антонова: БНР трябва да остане на страната на гражданите и да бъде еталон

Да се даде шанс на новия генерален директор на БНР за положителни промени, а с идеи и работа хората в радиото да го отстояват като обществена ценност - това пожела в "Радиоприемница" Весислава Антонова – медиен журналист, започнала професионалния си път в БНР. Тя коментира: Изборът на нов генерален директор на БНР беше труден, беше направен..

публикувано на 22.01.20 в 15:29

Класни стаи вече и в... библиотеките

В библиотеките да се обособят класни стаи, предвижда споразумение за сътрудничество между Министерството на образованието и науката и Министерството на културата. Това е трето такова, като предишните включиха музеите и театралните инстититуции в образователната среда. През изминалата година над 7000 ученици от 226 училища в страната са посетили такива..

публикувано на 22.01.20 в 15:10