Институтът за космически изследвания и технологии на БАН посреща юбилея си с участие в редица международни проекти, свързани с приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Институтът си партнира в 7 проекта с Европейската космическа агенция. Един от тях е участието на българския апарат - “Люлин”, който измерва т. нар. „тъканно-еквивалентна доза“ на радиационно облъчване на астронавтите при бъдещ полет до Марс.
Първата част на мисията се състои именно в измерването на радиация от Земята до Марс, като в момента спътника, на който се намира българския апарат, се движи около орбитата на Червената планета. Всекидневно уредът изпраща актуална информация, а най-късно до август 2020 е планирано и кацането на платформа на Марс, на която има още един такъв прибор, който вече ще даде данни за радиационното облъчване на повърхността на планетата.
Проф. Цветан Дачев, член на българския екип, разработил уреда “Люлин” е създател и на индивидуалните дозиметри, с които астронавтите на Международната космическа станция (МКС) следят радиационното облъчване, на което са изложени.
Тези апарати, както и други достижения на българските учени, могат да се видят в специалната изложба за 50-годишнина на Института за космически изследвания и технологии, подредена във фоайето на БАН. Посетителите могат да видят космическата оранжерия „Свет“, каза зам.-директорът института доц. Георги Желев.
Наред с експозицията, посветена на юбилея на Института за космически изследвания и технологии на БАН, на която може да се види и скафандъра на космонавта ни Александър Александров, е достъпна и съпътстваща изложба със снимки от личния архив на първия ни космонавт Георги Иванов, които той прави по време на полета си през 1979 г. Тези фотографии ще бъдат дарени на български училища, след приключването на изложбите, които са достъпни за желаещи да се докоснат до Космоса до 12 ноември включително.
Днес гостуваме на коледното село Чавдар. Защо наричат това място швейцарското село Чавдар? Първи гости са ни братята Тодор и Петър Нешкови от Чавдар, собственици на бутикова мандра: "Всичко постигнато е с уоритост и желание, поставили сме летвата доста високо и хората очакват много от нас. Работим като екип по доста тежки теми - горски фонд и др...
Куизът е с водещите в Радио София - Божидар Янев и Боян Бочев. Кой от тях познава по-добре историята на столицата? Предаването е посветено на предстоящия куиз на Бохемска София на 23 декември.
Руският император попречва на княза да се сроди с кралица Виктория Първият български владетел след турското робство, княз Александър фон Батенберг, изживява споделена любов със 17-годишната принцеса Виктория Пруска (наричана Морета), дъщеря на германския престолонаследник Фридрих III и напринцеса Виктория - дъщеря на английската кралица...
В поредицата “Историята оживява” ви представяме живота и откритията на доктор Стамен Григоров. Първата нинчаст бе за Lactobacillus Bulgaricus:
Как поезията може да докосне всеки от нас посредством правилния прочит? Как този декември хиляди се събраха в зала 1 на НДК и преоткриха стиховете на българската поезия в Поетите? Поезията е лично преживяване, в което присъства много математика и има формула – трябва само сами да формулираме нейната сентенция. Събеседник по темата ни е Диана..
Коледа с КласикАрт и Вероника Тодорова на 21 декември от 17 часа КласикАрт завършват тази своя така интересна творческа година с един истински празничен концерт с много, много гости – Коледа с КласикАрт. „Аз имам 65 деца за този концерт – деца, които обичам и обгрижвам като мои! Това са талантите от Детският филхармония с диригент Милена Яцино,..
С травъл влогъра Десислава Иванова за пътуванията и доброволствата: "Тази година съм пътувала по-малко от предните две, само 122 дни. Мислех, че въобще не съм пътувала, а се оказа, че е една трета от годината. Беше много предизвикателно, позабравих лошите неща, горчивото изчезна. Две трети от пътуванията бяха непланувани. В главата си отивах в..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно