Близо 1200 български граждани, нуждаещи се от трансплантация, живеят с надеждата да водят нормален живот, да имат свободата да се придвижват сами, да се срещат с приятели, да отидат на театър или концерт. Всички те очакват втори шанс за живот, който е възможен единствено чрез трансплантация на орган.
От 28 държави членки на Европейския съюз, страната ни заема 28-мо място по брой трансплантирани хора на милион население, отчитат от Министерството на здравеопазването.
Ведомството инициира и стартира Националната кампания за подкрепа на донорството и трансплантацията под мотото „Да! За живот!“ Целта ѝ е да се повиши осведомеността на обществото относно същността и значението на органното донорство.
Кампанията продължава до 5 декември тази година.
Трансплантацията не е такъв вид хирургична дейност, в която се очаква някаква рутина, без емоции. Тя се преживява във всеки един момент. Свързана е с огромна отговорност. Особено когато донорът е жив – тогава отговорността е двойна – сподели в ефира на Радио София проф. Петър Панчев от Клиниката по урология на Александровска болница, участник в първата бъбречна трансплантация у нас.
Преди 50 години (1968-1969 г.) България е първа на Балканите, допълни проф. Панчев. През 1956-а във Франция е първата трансплантация в Европа - 2 години след направената в САЩ.
Това е дейност, която задължително се прави от екип – хирурзи, реаниматори, лабораторни лекари, анестезиолози, имунолози. Това я прави и толкова сложна.
За разлика от трансплантацията при други органи, при бъбречната се изисква пълен имунологичен статус и съвпадение. Освен това винаги се налага имуносупресивна терапия, за да не бъде отхвърлен присаденият орган.
Трансплантацията е последният шанс, последното средство за хората с хронична бъбречна недостатъчност.
Целта е да направим пациента пълноценен, нормален човек от обществото.
Незавидната за България статистика зависи от етически и личностни проблеми. Тежестта носят на плещите си лекарите от предния фронт на здравеопазването.
У нас по презумпция се смята, че човек предоставя органите си за трансплантация, в по-многочислените страни задължително се изисква регистрирано съгласие, уточни проф. Панчев. В закона обаче има вратичка – трябва да се говори с близките. Наложително е да се определят приоритетите от близки в обкръжението на евентуалния донор, смята специалистът. Защото в момента съгласието/отказът се оспорва и се стига до спъване на дейността.
Тежка и задачата на колегите в реанимацията, когато се стигне до мозъчна смърт и това трябва да се кажи на близките. Да им се обясни. Решението им за даряване на органи трябва да се вземе бързо. Но близките в такъв момент за какво по-напред да мислят…
С колкото и спънки да се сблъскваме, трансплантацията в България не бива да се пренебрегва. Трябва да се развива – категоричен е хирургът.
Сред трансплантираните има и жени, които раждат деца. Тогава и трудностите се позабравят, но трябва да се мисли и за тях, допълни проф. Панчев.
За донорството не трябва де спираме да говорим – апелира лекарят. – Темата не трябва да слиза от дневния ред на обществото, на всеки човек. Не трябва да се афишира, но всеки трябва да е наясно и когато може и се наложи – да реагира както трябва. Когато в обществото се говори за това, решилият да бъде донор, получава своеобразна подкрепа, импулс.
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Петър Панчев.
Седмичните коментатори във "Форум" - гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов , днес обсъждаха следните теми: Референдумите България - Швейцария на Балканите , ама не и по провеждането на референдуми. Глобалните въпроси са далеч от нас, но местните проблеми са близки на хората и те са по-мотивирани да..
Близо ¾ от младите хора в България обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина . Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", с доклад от Института по социология "Иван Хаджийски". В проучването, проведено през 2024 г., са участвали 9000 души между 14 и 29 години. Освен..
Освен богатото културно-историческо наследство, наличие на минерални извори и природни дадености, районът около Община Кюстендил , а и самият град, привличат през последните години и с тематично организирани събития. Пред БНР-Радио София и Златина Петкова Николай Брънзалов , гл. експерт в отдел „Туризъм“ в общината, увери: "Освен..
Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности - такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данните от национално представително социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Българския дарителски форум ( БДФ ) и..
На 29 март ще бъдат връчени Годишните музикални награди “Златни патета 2025”, които се организират от столичен клуб. Селекцията е на активно отличили се през годината изпълнители. На сцената ще излязат някои от най-популярните български артисти, които ще връчат отличията. В отделните категории призове ще поднесат Маги Джанаварова, Мария..
Режисьорът Валентина Ганева вече много години живее отвъд океана. По време на деветото издание на София Филм Фест тя е в България, за да представи своя филм “Шиндлер – архитект на пространства“ , а също и като част от журито за документални филми. "Шиндлер – архитект на пространства“ проследява историята на архитекта Рудолф Михаел..
С кратко блокиране на движението по бул. "Цар Освободител", в близост до Българската народна банка, тази сутрин се проведе протестът на служители от публичния сектор, които настояват за увеличение на възнагражденията им. Организираната от КНСБ акция, обедини работещи в редица структури от държавното управление, транспортни дружества, както и..
Ясно