Близо 1200 български граждани, нуждаещи се от трансплантация, живеят с надеждата да водят нормален живот, да имат свободата да се придвижват сами, да се срещат с приятели, да отидат на театър или концерт. Всички те очакват втори шанс за живот, който е възможен единствено чрез трансплантация на орган.
От 28 държави членки на Европейския съюз, страната ни заема 28-мо място по брой трансплантирани хора на милион население, отчитат от Министерството на здравеопазването.
Ведомството инициира и стартира Националната кампания за подкрепа на донорството и трансплантацията под мотото „Да! За живот!“ Целта ѝ е да се повиши осведомеността на обществото относно същността и значението на органното донорство.
Кампанията продължава до 5 декември тази година.
Трансплантацията не е такъв вид хирургична дейност, в която се очаква някаква рутина, без емоции. Тя се преживява във всеки един момент. Свързана е с огромна отговорност. Особено когато донорът е жив – тогава отговорността е двойна – сподели в ефира на Радио София проф. Петър Панчев от Клиниката по урология на Александровска болница, участник в първата бъбречна трансплантация у нас.
Преди 50 години (1968-1969 г.) България е първа на Балканите, допълни проф. Панчев. През 1956-а във Франция е първата трансплантация в Европа - 2 години след направената в САЩ.
Това е дейност, която задължително се прави от екип – хирурзи, реаниматори, лабораторни лекари, анестезиолози, имунолози. Това я прави и толкова сложна.
За разлика от трансплантацията при други органи, при бъбречната се изисква пълен имунологичен статус и съвпадение. Освен това винаги се налага имуносупресивна терапия, за да не бъде отхвърлен присаденият орган.
Трансплантацията е последният шанс, последното средство за хората с хронична бъбречна недостатъчност.
Целта е да направим пациента пълноценен, нормален човек от обществото.
Незавидната за България статистика зависи от етически и личностни проблеми. Тежестта носят на плещите си лекарите от предния фронт на здравеопазването.
У нас по презумпция се смята, че човек предоставя органите си за трансплантация, в по-многочислените страни задължително се изисква регистрирано съгласие, уточни проф. Панчев. В закона обаче има вратичка – трябва да се говори с близките. Наложително е да се определят приоритетите от близки в обкръжението на евентуалния донор, смята специалистът. Защото в момента съгласието/отказът се оспорва и се стига до спъване на дейността.
Тежка и задачата на колегите в реанимацията, когато се стигне до мозъчна смърт и това трябва да се кажи на близките. Да им се обясни. Решението им за даряване на органи трябва да се вземе бързо. Но близките в такъв момент за какво по-напред да мислят…
С колкото и спънки да се сблъскваме, трансплантацията в България не бива да се пренебрегва. Трябва да се развива – категоричен е хирургът.
Сред трансплантираните има и жени, които раждат деца. Тогава и трудностите се позабравят, но трябва да се мисли и за тях, допълни проф. Панчев.
За донорството не трябва де спираме да говорим – апелира лекарят. – Темата не трябва да слиза от дневния ред на обществото, на всеки човек. Не трябва да се афишира, но всеки трябва да е наясно и когато може и се наложи – да реагира както трябва. Когато в обществото се говори за това, решилият да бъде донор, получава своеобразна подкрепа, импулс.
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Петър Панчев.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно