Донорството като подвиг - гледната точка на спасените

публикувано на 14.11.19 в 14:55

Тялото е само една машина, душата е важна.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В предаването “Радиоприемница” днешните гости представят най-личната възможна гледна точка по темата за донорството и трансплантацията, а именно, когато животът ти е спасен, благодарение на трансплантация на орган. Днешните гости са Ирен Дикова и Бойко Славчев - пациенти, които са получили нов шанс за живот, след трансплантация.

“Донорството е причината аз да съм тук и сега, и да живея както искам, както един млад човек трябва да живее", казва Ирен Дикова.
“Донорството за мен е един истински подвиг в мирно време, защото това е възможно най-тежкото решение, което може да вземе един близък за свой близък, допълва Бойко Славчев.

Ирен разбира, че страда от муковисцидоза в Италия. Прибира се в България, но продължава да се лекува в Италия, където се налага да пътува на всеки три месеца. Състоянието ѝ обаче бързо прогресира и на младата жена много бързо се налага да се ориентира къде в Европа да се лекува - така стига до известна австрийска болница, където по-късно ѝ е направена и трансплантацията.
Запушване на жлъчните пътища пък е причината за чернодробната трансплантация в столична болница на Бойко, който вече 8 години живее с нов орган. По думите му, хората, които чакат за трансплантация не бива да се отчайват, защото това води до грешен път, а надежда винаги има.

За това дали след трансплантацията се е променила по някакъв начин, Ирен беше категорична, че “тялото е само една машина, душата е важна. Душата си е моя. Това съм аз”. Единственото нещо, което се е променило е това, че цени живота и всичко, което ѝ се случва повече.

Освен, че трансплантацията е направила Бойко по-силен физически, го е направила и по-снизходителен към ежедневието и излишните неща в живота “и знам, че в крайна сметка, всичко е за добро”. Философски гледа и на заболяването си, за което е благодарен, защото е научил много от него.

Възстановяването след трансплантацията и при двамата е протекло много бързо. Днес те са щастливи и пълноценни, живеят активно, и се радват на всеки ден.

“След трансплантацията ми се случиха най-хубавите неща в живота", признава Бойко - “имам две дъщери, които се омъжиха и в момента имам четири внучета”.
За донорството трябва да се говори, защото е важно хората да са информирани. Думата трансплантация не трябва да плаши хората, смятат и двамата, които вече не са пациенти, а водят пълноценен, жизнен и свободен живот.
Чуйте историите им в звуковия файл.