4
Днес се опитваме да разберем как помним града. Какво от него остава в съзнанието на хората, кое изчезва с времето…
За разсъжденията по тези и други въпроси помага арх. Димитър Механджиев. Самият той провежда архитектурни разходки из София.
Избрал архитектурата за своя професия, той признава, че с времето е обикнал сградите, градските пространства, следи с интерес това, което се случва. Със свои колеги решили да участват в „КвАРТал фестивал“ и да разкажат какво чувстват към София и от какво се поражда тази обич – от огромната, богата и ценна история. Истинските неща и истории, които са не само зад каменните фасади, зад имената на улиците, но донякъде и в сърцата на хората, които са живели или живеят в тях.
Арх. Механджиев оприличи София на проектантски пластове паус, наслагвани с времето, в резултат на което се е получила тази среда - със сгради, които са разнообразни, със свой дух и стил, в зависимост от периода, в който се строени…
Столицата ни е минала през следосвобожденския стремеж да се отърси от турския изглед, по-късно свой градски отпечатък слага царска България, стремежът към промяна в начина на живот, използването на автомобили и обществен транспорт, Втората световна война, бомбардировките, соц-епохата, озеленяването…
Човек е сложно същество, което има нужда от това, да изпитва, да преживява, да потребява – култура, изкуство, да изпитва общност. Всички тези нещо се съчетават в града. Затова е важно да ги пазим и помним. Това ни прави душевно по-богати като хора и като общество.
Арх. Механджиев различава лична и общностна памет за местата града, в зависимост от индивидуално преживяните моменти и случки (улиците в квартала, училището) или събитията, в които сме участвали в/с група (площади, градинки, паметници).
Местата на обществена памет не трябва да е само мъж на кон, не бива да забравяме или да загърбваме неприятната памет – допълва арх. Механджиев. – Напоследък романтизираме или героизираме по-далечното минало, защото ни е срам от настоящето. Но болезнените спомени са важни.
Димитър Механджиев е на мнение, че бившата Централна минерална баня трябва да възстанови функцията си.
Музеят на София трябва да се разгърне, в момента той предлага експозиция, която не е нито за софиянци, нито за чуждестранните туристи, които идват тук, за да видят ориенталска или социалистическа визия. Той (по)казва София като европейски град, а не разказва историята…
За опазването на културното и архитектурното богатство Столичната община трябва да играе ключова роля за помощ с експертиза и финанси, както и с контрол, допълва арх. Механджиев.
Чуйте целия разговор с арх. Димитър Механджиев.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно