Всеки вижда това, което знае – гласи една мъдрост. В същото време това, което правим, отеква във вечността. Последствията от нашите дела са навсякъде – виждат се в сгради, в изобразително изкуство… - на безкрайно много места – смята Александър Тренев.
Пътуването и запознаването с различни култури (включително с нашата), ни помага да разберем историята не само от текстове, но и визуално. Навсякъде могат да се видят знаци за събитията, които са се случили, и хората, които са участвали. Достатъчно е да имаме очи и интерес, за да видим тези маркери от времето.
Паметта е присъща на човека и на човечеството като цяло. Не може да бъде изличена. Историята (науката) е част от паметта ни. Това, което е около нас, народните песни, художествената литература – също е памет.
Но само фактите не са достатъчни. Човек, който се интересува от културата и цивилизацията изобщо, трябва да ги свърже, да знае контекста им, да направи изводи.
Александър Тренев убеждава, че и една скулптура, платно или гравюра може да ти каже много за епохата, от която идва. В една творба може да се открие и види и голямата, и малката картина на историческия момент.
Той посочи конкретни примери на творби в различни галерии, които носят закодирана или явна информация, послание и памет.
Наистина, много лесно помним образи, но не бива да забравяме, че зад тях се крие история.
Писаното и неписаното трябва да вървят ръка за ръка – подчертава Тренев. И допълва: Интернет дава възможност за бърза информация, но все пак книгите остават най-главният и сигурен източник.
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с Александър Тренев.Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..