В края на годината, която изпратихме, Момчил Николов зарадва почитателите си с нова книга. След като преди 2 години „Последната територия“ стана роман на годината на фонд „13 века България"и му донесе наградата „Перото” в категория „Проза”, сега писателят (с диплома на лекар) изненадва с истории на реално съществуващ човек. Прякорът му е Чекмо (от чекмедже), заради прякора на дядо му Стоян - дърводелец, когото наричали Скрина. Оттам е и заглавието на книгата.
С Чекмо се познаваме от 15-20 години – обясни пред Радио София Момчил Николов. – Тогава му бях на гости в Испания, където живееше в къща с един питон албинос, на име Джеймс Бонд. Разказа ми истории от годините до запознанството ни (2002-2003 г.). Бил е спортист в България през 80-те години, републикански състезател по джудо. Другата му основна дейност е била хазарта - доколкото е можел да му се отдаде по онова време. Изключително креативна личност, живял и на ръба на закона.
След падането на Берлинската стена тръгва от България – именно за Берлин. По-сетне попада в Нова Зеландия, в Австралия, във Виетнам… Може да са останали 20-30 държави, в които до този момент не е бил.
Още преди 15-ина години авторът се заканил да опише невероятните истории и приключения на своя герой. И го прави с опресняване и допълване на случките с нови разговори.
Прототипът вече е прочел книгата за своя живот, плакал е и се е смял. Пипнал е томчето едва след излизането му от печатницата, така че не е имал възможност за промени.
Използвал съм дори спецификата в начина на говорене. Опитвал съм се да вляза в мисленето му, да предвидя как би реагирал в определена ситуация. И мисля, че се е получило. Доволен съм, че написах тази книга.
Е, романът не е чисто биографичен, но Чекмо допринася особено много авторът да опише онази епоха от средата на 80-те години насам.
И обратната връзка с млади читатели показва, че "Чекмо" е интересна книга и за тях, въпреки че не са били свидетели на онези години.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..