До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници, в ефира нищо не се е говорело на български. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.
В края на ноември 1929 г. талантливият техник Георги Вълков използва изоставен от французите радиопредавател, за да произнесе думите: „Ало, ало! Радио София!“.
Това разказа в „Радиоприемница“ Антоанета Радославова-Дойчева, която е историк на музиката в радиото, уредник в Музея на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“, който се намира в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Тя е автор на две книги, посветени на темата: „Из историята на Радио София“ и „Музиката в Българското радио (1930-1944)“ и с нея започва поредицата на предаването, посветена на тази модерна и жизнена медия – дни преди БНР да отбележи рождения си ден на 25 януари.
Пробните предавания започват през май 1930-а, а редовната програма – от юли същата година. В началото излъчванията са били 4 дни в седмицата по 2 часа. Името „Родно радио“ дава сдружението, което го създава. Било е обществено, държавата е осигурила единствено малко помещение, а всички българи, които поставят началото, са били любители.
През 1935 г. радиото става държавно, от тогава започва и официалното летоброене на БНР, но преди това общественото „Родно радио“ прави много за развитието на програмата, за подготовката на кадри за тази сфера.
Всички работят безплатно. Любителите ентусиасти свързват радиото с храм „Александър Невски“, с Народния театър „Иван Вазов“, с Военния клуб… Излъчват се литургии, речта на царя, опера „Княз Игор“ от Бородин…
Постепенно професионализмът навлиза в техническата и творческата страна на радиопрограмата.
Музиката е заемала 80-85% от времето. Музиканти са свирили на живо. Използвани са и грамофонни плочи.
За музикалното съдържание отговаря Димитър Ненов – пианист, композитор и общественик. Той създава своя концепция. Привлича музикални състави, организира формации към самото радио. Поръчва на български композитори създаването на произведения. Свирят джаз- и салонен оркестър, пеят народни изпълнители с голям репертоар (за да не се повторят, да има разнообразие).
След дефинираните цели на радиото още в първите му години е било формирането на музикален вкус и култура сред населението.
Днес гостуваме на коледното село Чавдар. Защо наричат това място швейцарското село Чавдар? Първи гости са ни братята Тодор и Петър Нешкови от Чавдар, собственици на бутикова мандра: "Всичко постигнато е с уоритост и желание, поставили сме летвата доста високо и хората очакват много от нас. Работим като екип по доста тежки теми - горски фонд и др...
Куизът е с водещите в Радио София - Божидар Янев и Боян Бочев. Кой от тях познава по-добре историята на столицата? Предаването е посветено на предстоящия куиз на Бохемска София на 23 декември.
Руският император попречва на княза да се сроди с кралица Виктория Първият български владетел след турското робство, княз Александър фон Батенберг, изживява споделена любов със 17-годишната принцеса Виктория Пруска (наричана Морета), дъщеря на германския престолонаследник Фридрих III и напринцеса Виктория - дъщеря на английската кралица...
В поредицата “Историята оживява” ви представяме живота и откритията на доктор Стамен Григоров. Първата нинчаст бе за Lactobacillus Bulgaricus:
Как поезията може да докосне всеки от нас посредством правилния прочит? Как този декември хиляди се събраха в зала 1 на НДК и преоткриха стиховете на българската поезия в Поетите? Поезията е лично преживяване, в което присъства много математика и има формула – трябва само сами да формулираме нейната сентенция. Събеседник по темата ни е Диана..
Коледа с КласикАрт и Вероника Тодорова на 21 декември от 17 часа КласикАрт завършват тази своя така интересна творческа година с един истински празничен концерт с много, много гости – Коледа с КласикАрт. „Аз имам 65 деца за този концерт – деца, които обичам и обгрижвам като мои! Това са талантите от Детският филхармония с диригент Милена Яцино,..
С травъл влогъра Десислава Иванова за пътуванията и доброволствата: "Тази година съм пътувала по-малко от предните две, само 122 дни. Мислех, че въобще не съм пътувала, а се оказа, че е една трета от годината. Беше много предизвикателно, позабравих лошите неща, горчивото изчезна. Две трети от пътуванията бяха непланувани. В главата си отивах в..