До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници, в ефира нищо не се е говорело на български. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.
В края на ноември 1929 г. талантливият техник Георги Вълков използва изоставен от французите радиопредавател, за да произнесе думите: „Ало, ало! Радио София!“.
Това разказа в „Радиоприемница“ Антоанета Радославова-Дойчева, която е историк на музиката в радиото, уредник в Музея на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“, който се намира в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Тя е автор на две книги, посветени на темата: „Из историята на Радио София“ и „Музиката в Българското радио (1930-1944)“ и с нея започва поредицата на предаването, посветена на тази модерна и жизнена медия – дни преди БНР да отбележи рождения си ден на 25 януари.
Пробните предавания започват през май 1930-а, а редовната програма – от юли същата година. В началото излъчванията са били 4 дни в седмицата по 2 часа. Името „Родно радио“ дава сдружението, което го създава. Било е обществено, държавата е осигурила единствено малко помещение, а всички българи, които поставят началото, са били любители.
През 1935 г. радиото става държавно, от тогава започва и официалното летоброене на БНР, но преди това общественото „Родно радио“ прави много за развитието на програмата, за подготовката на кадри за тази сфера.
Всички работят безплатно. Любителите ентусиасти свързват радиото с храм „Александър Невски“, с Народния театър „Иван Вазов“, с Военния клуб… Излъчват се литургии, речта на царя, опера „Княз Игор“ от Бородин…
Постепенно професионализмът навлиза в техническата и творческата страна на радиопрограмата.
Музиката е заемала 80-85% от времето. Музиканти са свирили на живо. Използвани са и грамофонни плочи.
За музикалното съдържание отговаря Димитър Ненов – пианист, композитор и общественик. Той създава своя концепция. Привлича музикални състави, организира формации към самото радио. Поръчва на български композитори създаването на произведения. Свирят джаз- и салонен оркестър, пеят народни изпълнители с голям репертоар (за да не се повторят, да има разнообразие).
След дефинираните цели на радиото още в първите му години е било формирането на музикален вкус и култура сред населението.
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Повече от месец на територията на Европейския съюз са в сила нови правила, свързани с изкуствения интелект. Причината – прилагането на вече приетия законодателен акт за ИИ, който поставя на първо място правата на европейските граждани. Извън фокуса остава ефекта, който се постига върху фирмите и по конкретно софтуерните компании. Пред Радио..
Ясно