Досещате се – тази среща в „Мисията Милосърдие“ ще да е с акушерка. Макар че в наши дни Румяна Кирчева – Меченска е ментор на младите лекари в столичната болница „Света Анна“. Което ѝ дава възможност да направи сравнение с днешните специализанти и докторите отпреди.
Еволюция или деволюция е промяната в манталитета на здравните работници у нас? Промяна, която беше предизвикана от здравната реформа. И тъжната констатация на жената, която години наред е помагала при идването на новия живот, че България се обезлюди откъм млади хора. Защото, когато Румяна Кирчева е кандидатствала медицина – за едно място са се състезавали 27 души. Днес университетите се състезават да си попълнят бройките…
Като всяка по-откроена представителка на съсловието, Румяна Кирчева първоначално също кандидатства медицина. Химията се оказва препъни камъка. Ала едновременно с медицината, тя е подала документи за акушерство. Намира, че това е по-различна работа от сестринството. Там на момента виждаш резултата от собствените си действия.
Разпределението я отвежда за три години в Никопол, където на терен се убеждава колко добросъседски си живеят българи и турци преди Възродителният процес да разломи единението на нашата нация.
Гинекологията и родилното отделение в Никополската болница по онова време са се разполагали на два етажа и Румяна понякога е асистирала на пет, шест раждания за едно дежурство. И един критичен случай – за щастие с благоприятен изход – за който ще пази спомен цял живот…
Днес здравеопазването ни трябва да разчита на здравната култура на българката, а тематичните сайтове по въпроса не носят достоверна информация.
А след Никопол започва професионалното израстване. Бакалавър. Магистър. Здравен мениджмънт в Стопанската академия в Свищов. И първите стъпки при самоорганизирането на съсловието. Първоначалният тласък на тази организация поставя като здравен министър визионерът проф. Иван Черноземски.
Как е било, как е и днес – чуйте в разговора.
В сутрешните часове, когато температурите ще са малко под нулата, в Западна България ще има условия за поледици. Ще бъде почти тихо, съобщиха от НИМХ. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в София – около минус 2°. Преди обяд облачността ще се задържи значителна, но ще започне да се разкъсва и намалява и към края на деня над по-голямата..
Тази вечер седмичните коментатори във "Форум", предизвиквани от Константин Лавсов, обсъждаха горещи новини и по-дълготрайни проблеми: Инаугурацията на Тръмп Прекалено ли беше вниманието на българските медии и дали не е резултат на политическа поръчка? Какво (не) каза новият американски президент в речта си след клетвата? Мощните, богати..
Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание . Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората. Изследването,..
Денят на родилната помощ, още познат и като Бабинден, за поредна година бе отбелязан тържествено в първата у нас Акушеро-гинекологична болница – "Майчин дом". В аулата на лечебното заведение присъстваха лекари, акушерки, анестезиолози и обучаващи се студенти. Отслужена бе и света литургия. Изпълнен бе и ритуалът по измиването на ръце със..
Мая Райкова е продуцент "Поп и джаз" в Българското национално радио (БНР). В предаването “Радиокафе“ тя разказа за предстоящ концерт в Джаз академията на Биг бенда на БНР, в която редом с опитните музиканти от Биг бенда, застават млади музиканти, които са не по-малко опитни, защото имат сериозен стаж в различни формации, но за някои от тях,..
Предизвикателствата пред Европа стават повече с идването на 47-ия президент на САЩ – и по отношение на зелените политики, и по отношение на сигурността и отбраната, относно търговската политика и други. Голямата част от търговията на Стария континент е вътрешнообщностна – в рамките на ЕС, но немалка част от стоките – особено от силните..
Първо студио на БНР ще бъде домакин на концерта "Петолиния и вдъхновения“ на 5 февруари от 19.00 часа. Проектът е на композитора Костадин Генчев, който изследва пресечната точка между класическата музика и българския фолклор. Диригент ще бъде Любомир Денев-син, а публиката ще чуе нестандартни инструментални съчетания – гъдулка и виола, кавал и..