Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историческият път на българското национално знаме

Знамето на Стилияна Параскевова
Снимка: Архив НВИМ
Националното знаме е един от символите на българската държава, на нейната независимост и единството на българския народ. Историята му започва през далечната есен на 1876 г. и е свързана с живеещия в Браила родолюбец и влиятелен търговец Иван Параскевов, преселник от Ямбол, щедър дарител на българското училище в града, един от основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г., активен участник в Добродетелната дружина.

Първообразът на националното знаме

В навечерието на Руско-турската война (1877 - 1878) домът му в Браила става център на усилена патриотична дейност. Там, в края на октомври 1876 г., се обсъжда въпросът по какъв начин да бъдат осигурени средства, с които българите емигранти в Русия и Румъния да поръчат знамена за българските опълченски дружини. Тогава Иван Параскевов заявява: „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка“, разказва Лилия Криворова, главен експерт от Националния военноисторически музей.

Иван Параскевов сам проектира трицвета на знамето, вече утвърден сред българската емиграция в Румъния. Изборът на цветовете не е случаен и се определя от наложилата се традиция в българската революционна символика. Трите цвята се срещат както поотделно, така и в различни цветови съчетания. Георги Раковски в поемата си „Горски пътник“ от 1854 г. пише за „храбри войводи със зелени пряпорци“. 

В съставения от него през 1858 г. „План за освобождението на България“ се казва, че народното знаме ще бъде „на червено платно, от едната страна ще има изображение на лъв с надпис „Свобода или смърт“, а от другата - кръст с надпис Бог с нами, напред!“. За първи път съчетание от трите цвята се появява в униформите на Първата българска легия, формирана от Раковски през 1862 г. Първото трицветно знаме (червено - бяло - зелено и с коронован лъв) развява четата на Филип Тотю през 1867 г. 

През следващата 1868 година четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са облечени в бели панталони и мундири от зелен шаяк, обточени с червени гайтани и носят трицветно (зелено - бяло - червено) знаме. Интересно е да се отбележи, че трицветът е много популярен в средите на българската революционна емиграция и се използва основно от чети, които са организирани от нея. Знамената от Априлското въстание 1876 г. са предимно едноцветни, в по-голямата си част зелени, по-малко на брой червени, а главното знаме на Панагюрския революционен окръг е с червено лице и зелен гръб. 

Изработката и извезването на знамето Иван Параскевов възлага на 14-годишната си дъщеря Стилияна, чиито сръчни ръце създават символа на мечтаната свободна България. Доставя от Виена необходимите скъпи материали: плътен копринен плат в три цвята (атлаз), дребни естествени перли и сърмени конци за бродерията, специално изработена дръжка и метален връх. Работата върху пробните модели и знамето се пази в тайна и продължава почти шест месеца. Към края на април 1877 г. то е напълно готово и остава в историята с името „Браилско“. 

За прототип на извезания със златна сърма 60-сантиметров изправен коронован лъв е използвана значка от калпак на брациговски въстаник (1876). Над лъва в полукръг Стилияна бродира „България“, а под него в червеното поле - „С божията воля и със силата на славния руски цар Александър ІІ напред!“. В долния външен ъгъл с малки букви на два реда извезва „Стилияна И. Параскевова, Браила, 1877 г., април“. След 1937 г. неизвестно кога и от кого подписът е изрязан. Знамето с дължина 198 см и ширина 173 см е приковано за 273-сантиметрова дървена дръжка, която завършва с бронзов осмоконечен кръст.

На 6 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна, заедно с многобройна българска делегация от Румъния и Русия, присъстват на церемонията по връчване на Самарското знаме в лагера на Българското опълчение край Плоещ. На 8 май те предават Браилското знаме на Великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Дунавската армия, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. 

Историческата среща е отразена в букурещкия български вестник „Стара планина“, който пише: „Г-н Параскевов поднесъл на негово височество българското национално знаме с позлатен лъв…“. На 14 май делегация, начело с Погонианския митрополит Панарет, пристига от Букурещ в Плоещ, за да освети Браилското знаме преди да се развее над Опълчението. По неизвестни причини това не се случва нито тогава, нито по-късно. Знамето не е връчено на никоя опълченска дружина и няма сведения къде се намира по време на войната.

Легитимиране на националното знаме

Браилското знаме никога не участва в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена дълговечност. На 10 февруари 1879 г. в град Търново, украсен с български трицветни знамена, започва работа Учредителното събрание, поставило началото на Третата българска държава. След гласуването на чл. 21 за държавния герб (22 март 1879 г.), народният представител от Елена Никола Михайловски заявява, че „са изпуснати националните бои“. Забележката му затруднява ръководството на събранието, тъй като в предложения проект за конституция няма текст за държавно знаме. 

Петко Каравелов оспорва трицвета като подражание на френското знаме и повежда спор с Петко Славейков, кой е хералдическият цвят на България - зеленият или червеният. На 26 март 1879 г. разискванията са прекъснати и депутатите гласуват нов чл. 23: „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. Така се узаконява държавното знаме на Княжество България с цветове, подредени по начин, който българският народ вече е възприел.

През 1881 г. символът на българската държавност е предаден в Княжеския дворец заедно с останалите опълченски знамена, където се  съхранява в Знаменната зала. Едва през 1930 г. и в края на своя живот Стилияна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме е в Царския дворец и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. 

Първообразът на българския национален трицвет е предаден на Главния военен музей през 1946 г., заедно със Самарското знаме, знамената на 1-ва, 2-ра и 5-а опълченски дружини, знамето на четата на Филип Тотю и др. Знамето на Стилияна Параскевова е една от най-ценните реликви в богатия знаменен фонд на музея, където се съхранява при подходящ постоянен климатичен режим и без достъп на дневна светлина. През 1965 и 1984 г. е реставрирано и консервирано със съвременни технологии в реставрационното ателие на Националния военноисторически музей.

Символика на цветовете на националното знаме

Символиката на българското знаме не е точно установена и има редица вариации. Най-общата представа е, че трите цвята се свързват с националната ни история и бит. Като символ на духа, мира и свободата, белият цвят олицетворява миролюбието и другите добродетели на българския народ. Зеленият цвят символизира свободата, връзката на националното знаме със знамената на борците за национално освобождение (хайдути, четници и въстаници), плодородието на българската земя и привързаността към род и родина. Червеният цвят изразява мъжество и смелост. Той е най-често срещаният цвят в хералдиката и символизира пролятата кръв в борбата за свобода и независимост.

През годините знамето на България получава различни наименования. Търновската конституция го нарича „Българско народно знаме“, конституциите от 1947 и 1971 г. го регламентират като „Държавно знаме“, а според новата конституция от 1991 г. то е „Национално знаме“. Но нито една промяна в българското общество след Освобождението не засяга цветовете и тяхното разположение в националното знаме. Единственото допълнение е поставянето на държавния герб в горния ляв ъгъл на бялото поле от 1947 г. до края на 1990 г. Новата конституция от 1991 г. връща знамето от 1879 г.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Учителят Петър Дънов

Срещаме ви с личност, даваща смисъл и надежда на духовното начало у човека.  Той вярва, че любовта, истината, правдата, мъдростта и добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да бъде най-добрата си същност.  Този човек наричат Учителя!  Да представиш Петър Дънов - Учителя, създателя на Обществото на Всемирното бяло..

публикувано на 20.07.24 в 16:00

Софийски разкази - булевард “Княгиня Мария Луиза”

Разговорът за бул. Мария-Луиза е със Здравко Петров - урбанист, изследовател, автор и основател на “Исторически маршрути”: "Мария-Луиза съвпада почти с направлението на римската Кардио Максима. Булевардът започва със сградата от времето преди 70-те - старата Централна гара. Построена е от арх.Колар в 1888. Имало е проект да се разшири в стил..

публикувано на 20.07.24 в 15:00
Крикор Асланян

Адресите на любовта - Яворов, Лора и... Дора

Съпругата на Михаил Кремен дала съгласие да заживее с поета в нощта, когато Лора се самоубива Крикор Асланян,  автор на книгата “Един софийски малчуган разказва”, взриви ефира с новината, че във фаталната нощ на 29 срещу 30 ноември 1913 година, когато Лора Каравелова се самоубива, тя посяга на живота си, защото е разбрала, че Яворов има нова..

публикувано на 20.07.24 в 14:00
Станимира Карадочева - Съни и Светла Андреева

Винаги има място за нещо ново, казват дивите момичета от Wild berries

Събира ги желанието да са активни, да са навън и да се радват на природата, да я откриват през погледа на пътешественици, да се докосват до нея, като спортисти. Това е Wild berries – активни момичета, търсещи свободата на духа и движението. Станимира Карадочева - Съни и Светла Андреева за общността  Wild berries и доколко е забранено за момчета:..

публикувано на 20.07.24 в 11:20
Даниел Михайлов

От Леонардо до неновините

Мариета Ангелова, организатор на Международния фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета" с подробностите за шестото му издание: "Програмата е за малки и големи, отново акцентът е Карло Бозо. Спектакълът му отразява живота на Леонардо с по-забавен поглед в стил комедиа дел'арте. Достъпен е за всички, това е театър за народа - в..

публикувано на 20.07.24 в 10:50
С Ангелина Ангелова

Оценката ще дойде от читателите

Ангелина Ангелова представя новия си исторически роман "Благородството задължава": "Книгата разказва за любовта между двама души в 19 век, трънлива любов. Главните герои са прекалено горделиви, за да бъдат щастливи. Действието се развива в 3 държави. Главната ми героиня е с мексикански произход и тъй като невенът е сред националните цветя на Мексико,..

публикувано на 20.07.24 в 10:02

Чудесно време за забавления

Ема Паунова за семейния ден на Витоша: "Днес е второто поредно издание на "Витоша фемили дей" - в планината е прохладно, тихо и чудесно. Организираме семейни дни с отборни игри и предизвикателства. Идеята е да имаме минимум пет такива събития на сезон и накрая да определим годишните шампиони. Следващото събитие е следващата събота малко по-високо...

публикувано на 20.07.24 в 09:55