Днес голямото семейство на Мая Костадинова брои 300 малчугани – питомци на детска градина в столичния район Младост и техните семейства. А колко е цялото семейство на гостенката ни, можете да си представите като умножите броя на децата с десетилетията на професионалната ѝ кариера.
Като водеща сестра грижите за децата започват с техния прием, за да преминат през имунизационния статус на всяко дете, и продължат с несекващите ангажименти – много често и след изтичането на работното време. Като се премине през ненадейните ситуации и заболявания на едно или друго детенце и се влезе в хранителния режим, всекидневното меню, контролът върху продуктите… И се стигне до личните впечатления за семействата, където израстват питомците на детската градина.
И тук някъде започва горестта… Защото ние българите, докато се занимаваме с глупостите как норвежците щели да ни отнемат рожбите, докарахме детското здравеопазване и здравните грижи за децата до плачевно състояние. Което състояние не е от последните години или десетилетия, а според Моя Костадинова е със повече от седемдесет годишна давност…
И тук някъде горестта става дълбока… Защото социалното положение на специалистите по здравни грижи за децата ни, за идните поколения е толкова незавидно, че между 65 и 70 процента от сестрите, които се грижат за подрастващите в столицата София са на възраст над 70 години. И това Мая Костадинова го казва съвсем отговорно, тъй като е в Управителния съвет на Регионалната колегия на БАПЗГ в София. Отговорно и горестно… Защото трудовите възнаграждения на тези специалисти, в чиито ръце е здравето на децата ни са обидно близки до минималната работна заплата…
Ето къде и как назряват гроздовете на гнева, обхванали през последните години цялото съсловие на специалистите по здравни грижи.
И все пак личното мнение на Мая Костадинова е категорично – не са необходими ексцесии като окупация на парламентарни помещения.
Какво адмирира и какво не адмирира нашата гостенка – чуйте предаването!
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..