"Колкото повече се затрупваме със знания в днешния информационен свят, толкова повече обществата се разкъсват, стават все по-малки и малки общности, човекът се “атомизира” и се превръща в едно консумиращо същество, дори да не го иска. Взираме се в какво ли не, но все по-малко в душата си," напомни ни Ландова.
Оставайки при семейството си сега, ние получаваме невероятен шанс да се огледаме, да открием отново децата ни и те да получат вниманието от родителите, от което се нуждаят. Шанс да се сближим - първо с душите си, после и с близките си. Има на какво важно и ценно да научим децата си - можем да им покажем любимите ни филми от детството, да им рецитираме нашите детски стихчета, да им разкажем за рода си, както и за други кризисни моменти в историята на света.
Мария Ландова направи емоционален паралел, като припомни времето на обсадата на Ленинград, когато звучи Седмата симфония. Именно тогава зловещият звук на барабаните се превръща “от марш на смъртта, в марш на живота”. Връщайки се в нашето съвремие, трябва да осъзнаем, че имаме крещяща нужда от Преображение, от пренасочване на мислите ни към истински важното, и да изградим невидимите мостове между душите от една епоха към тези от друга.
Още впечатляващи размисли на Мария Ландова можете да чуете в интервюто на Лили Големинова.
Мария Ландова е популярна личност – художник, педагог, бивш директор на Художествената гимназия в София, журналист, основател и програматор на Лятната академия за деца и ученици към Националната художествена академия, сценарист на филми, някои вдъхновени именно от детската академия.
Днес си говорим за едно непреходно място в българското мироздание. То се намира до Косьово дере, на границата на Средна и Тороман Махала в град Копривщица. Мястото е църквата “Свети Николай”. Духовно място, което пази устоите на нашия народ близо 180 години. Храмът е двуетажен, с обща площ 500 кв. м, с възможност да приеме около 1500 миряни...
Археолог, учител и екскурзовод, Йордан Георгиев ни води из историята на стара, стара София: "Професиите ми се разделят на сезони, но се съчетават много добре. С учениците ми сме правили обиколки за да ги ентусиазираме, особено след излизането от пандемията. Правим "Римския тур" - най-непонятен, но и най-интересен. От Римска София се вижда немалка..
Актрисата Мариана Димитрова откакто се помни е все омъжена Звездата от филмите „Мъжки времена“, „Елегия“, „Скъпа моя, скъпи мой“ и „Дами канят“ се жени три пъти, все по любов и затова казва, че откакто се помни все е омъжена. Тя се самоубива в Сан Диего като скача от седмия етаж на паркинг в местния мол, след като вече е изстрадала..
Вечери посветена на Анри Матис и Сандро Ботичели – рисуване, дискусии и история. Ани Петрова, художник и Вяра Йорданова, арт терапевт, за идеята си: "Форматът ни доставя огромно удоволствие. Първо е лекция, разглеждаме и анализираме картини. След този първи час започва едно рисуване - хората тръгват от картините, за да направят нещо свое. Третата е..
Литературен вестник представя книгата „Моето софийско детство“ - доц. Дария Карапеткова разказва: "Това е една от най-успешните ни рубрики в последните години. Получи се интересен калейдоскоп от спомени - за сюжетите, за литературата. Идеята бе да се отговаря на нещо като анкета - с местата, книжарниците, разходките. Това бе първоначална рамка, някои..
Инициативата на пътуващия театър Скрин за цирково-театрални работилници днес от 14 до 17 часа на Раковски 149 е с благотворителна кауза, под наслов "Да помогнем на Денко". Слушаме инициатора, актрисата Дамяна Лопарска: "Денко е баща на болно дете и със семейството борят онкоболестта на детето, за тях събираме пари. Ателиетата са с въртене на пой..
4-ти фестивал на авторския театър - подробностите от Цвета Балийска, създател на събитието, която ни представя програмата: "Фестивалът е единствен по рода си на Балканите, събира само авторски театър. Да намерим формулировка - театър, който се създава от участниците. Той е много личен. Инвестират се не само лични преживявания, но и лични средства...