В дни на изпитание, човек „изважда“ най-доброто от себе си – солидарност, съпричастност, опита си да реши проблемите си като общност. Индивидуалното оцеляване може би е възможно, но ние сме социални същества и ако слушаме уроците на традицията, хората се справят заедно.
Това обясни в ефира на Радио София доц. Петя Банкова – етнолог от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
„В такива времена етнолозите и антрополозите оставаме на втори план след медиците – те са най-важни в случая, но уроците на традицията, на историята може би трябва да се припомнят.“
Епидемии сме преживявали и по-рано по нашите територии, отбеляза доц Банкова. В такива моменти хигиената е сред най-важните фактори, които трябва да се спазват. Тя е на първо място. Втората мярка е един сложен за изпълнение обичай – заорване, който се извършва в изолация, не се разрешава влизане или излизане от селото. Обичай, описан от Димитър Маринов в края на ХIX век.
„Успоредно с рационалните мерки, които се вземат, добре е да знаем, че имаме памет, имаме духа и силата да се справяме с такива болести.“
Доц. Петя Банкова подчерта, че е настанало време за промяна. Нужно е повече диалог, разговор, споделяне - това ще спаси и нашата психика в кризата, която преживяваме. "Най-вече - човечността."
Тя разказа и опита и практиката, които се прилагат в днешния труден момент във Великобритания.
„Промяната е движение, промяната е прогрес. Преодолявайки изпитанията, човек се развива, продължава напред.“
Специалистът от Института за етнология и фолклористика припомни и някои от пролетните обичаи и вярвания, свързани с българската традиция:
„Всяка година пролетта се възприема като време на преход. В такива времена хората трябва да намерят повече опорни точки, отколкото са свикнали да имат в своя делник или празник.
За православните християни това е време на пости, на въздържание не само на храна. За жените пролетта и свързана и с почистването на дома. Тази традиция за българската къща е важи особено подробно, свързва се с прогонване на злите сили.
В тези дейност са обхванати всички членове на семейството. Подготвяме се за лятото...“
Чуйте целия разговор на Анелия Торошанова с доц. Банкова.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..