Над 20% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност. Голяма част от българите (81%) биха се обърнали директно към кардиолог, ако им трябва информация по отношение на заболяването, 11,3% биха попитали личния си лекар, а 6,4% ще потърсят в интернет.
Това показват резултатите от национално представително социологическо проучване за заболяването, проведено в средата на април т.г. сред 1000 души от цялата страна. Данните бяха представени на виртуален семинар.
В България близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност, а хоспитализациите са 90 хиляди.
„Познаването на проблема и някои от специфичните фактори за сърдечната недостатъчност би помогнало както за по-ранното диагностициране и лечение, така и за превенцията“, подчерта пред Радио София председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. Мария Токмакова.
Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой.
Някои от най-разпространените симптоми и признаци на сърдечната недостатъчност като задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.
По думите на доц. Токмакова проучването е показало, че много от запитаните (около 61%) разпознават признаците, дори и от по-младите анкетирани.
Някои от симптомите се припокриват с тези на белодробно заболяване, нормално е хората на имат объркване, но съществуват медицински протоколи, по които недвусмислено може да се установи диагнозата, посочи доц. Токмакова.
В условията на епидемия от Covid-19 точната диагноза е професионално предизвикателство пред лекарите на първа линия в борбата с коронавируса.
Чуйте звуковия файл, а още по темата очаквайте в предаването "Часът на здравето", което започва от 8 ч. в неделя по Радио София.На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..