„След толкова упреци през последните 20 години, не сме и помисляли, че ще ръкопляскат на българските лекари. Covid-19 даде основание да се гордеем за това, което сме - като общество и като лекари. И като обучение в университетите.“
Това подчерта пред Радио София неврологът акад. проф. Лъчезар Трайков, който в края на юли беше избран за ректор на Медицинския университет-София (МУ-София). И допълни:
„Винаги съм носил вируса на академизма, на образованието, на желанието да предадеш наученото на учениците и на науката. В университета съм 30 години.
Цял живот съм инвестирал в преподаване и в наука, както и в клиничната практика. За съжаление с качественото образование пълним с лекари западните болници.“
По думите на акад. Трайков българската медицина работи по световните стандарти. И постиженията на много от нашите учени могат да са сравняват с европейските и световните шампиони с спорта.
Новата академична година чука на вратата. Дистанционното обучение е особено предизвикателство за медицинските университети, на 15 септември МУ-София вече ще разполага с обща дигитална платформа, похвали се акад. Трайков.
С колегите си от другите медицински университети се обсъжда обща концепция за прилагане на хибриден модел при практическото обучение на студентите, в по-малки групи и с намалена продължителност.
Не са чужди и на идеята за изграждането на симулационни центрове - със симулатори и тренажори.
Ще е нужно време – около година, но симулационна медицина ще допълни качеството на практическото обучение с минимум риск от инфекция.
С термина „държавна поръчка“ не се изчерпва финият механизъм, по който трябва да продължи напасването на обучението съобразно нуждите на обществото, каза още акад. Трайков.
„Дипломата е само началото. Трябва да синхронизираме способността да произвеждаме лекари с продължаващото обучение и предвидимо кариерно развитие. Държавните институции, Лекарският съюз и научните дружества по специалности трябва да се разберат по този въпрос.“
Чуйте целия разговор на Катя Василева с новия ректор на МУ-София.
200 годишна дъбова гора - Сия Попова за инициативата: "Събитието е второ поред на същата локация. Ще видим колко са се прихванали, където не са - ще засадим нови дъбчета. В случая избираме дъбове - на терена е най-благоприятно да се засади. Дъбът олицетворява добри неща. Преди време са били много голяма част от нашите гори, сега са само 3%. Намалели..
Райничка Николова, зам.-кмет на Елин Пелин за 11-о издание на фолклорния фестивал "Лазарица" в града: "Община Елин Пелин милее и поддържа традициите. Фестивалът обединява всички празници от пролетно-обредния календар от Заговезни до Гергьовден. Участват групи и индивидуални изпълнители, над 250 участници общо. Те са от общината, областта, Благоевград,..
Завършва седмицата, в която коментатори на "Форум" бяха социологът Мила Минева и Матю Стоянов, по-известен като рапърът Жлъч. В последния работен ден ангажимент остави на дистанция Жлъч, но се включи с мнение по телефона. Сред акцентите, които детайлно коментира Мила Минева (както и Жлъч от Стара Загора), бяха: Българското..
Фондация "Програма Генерация" помага на деца без родители чрез менторска програма и набиране на средства за по-добър старт в самостоятелния им живот. Мисията е те да бъдат предпазени от декласиране и да получат подкрепа в професионалния им път, за да станат пълноценни хора за себе си и останалите в общността. Усилията на фондацията са..
Над 180 хил. украински бежанци са получили временна закрила в България след избухването на войната през 2022 г. В момента на територията на страната пребивават 72 хил. души . Тези факти говорят, че България е по-скоро транзитна дестинация за украинците. Това отбеляза пред БНР-Радио София Иво Желев - експерт-анализатор, след..
Израелско нападение в Иран Тази сутрин израелската армия е нанесла удар в Иран в отговор на баража от ракети и дронове срещу Израел миналия уикенд. Не се знае все още какви са щетите, но намерението е било да се изпрати послание, че Израел има възможността да нанася удари в Иран. Погледите са насочени към реакциите. Съединените..
Оправдаха се опасенията за масово поскъпване след приемане на еврото за валута в Хърватия , съобщи пред БНР-Радио София оттам журналистката Диана Гласнова , главен редактор на сп. "Родна реч". Поскъпването беше обусловено от превръщането на предишната национална в евро, както и от закръгляването нагоре от страна на търговците. Освен..