Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

4 тенденции след 10 издания на Рейтинг на висшите училища в България

| обновено на 18.11.20 в 16:17
След празника от завършване на висшето образование идва реализацията в професията
Снимка: БГНЕС

В сравнение с периода отпреди 6-7 години, в момента българските висши училища подготвят много повече учители, лекари, медицински сестри и лаборанти, показва 10-ото издание на Рейтинга на вузовете в България за 2020 година. В него се отчитат и сравняват по определени критерии

52 висши училища, които обучават по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления. Отчитат се учебната програма, средата, научната дейност, престижа и реализацията на завършилите.

Данните показват, че се подготвят повече специалисти за секторите на сигурността и отбраната, както и за културата и изкуствата.

Наблюдава се известно увеличаване и в дела на студентите в някои инженерни направления, главно в сектора на ИКТ, но няма тенденция за подготовка на повече инженерни кадри.

Това, което наблюдаваме, е увеличаване на броя на студентите в направления, свързани със сектори, в които по правило държавата е основен работодател или основен източник на финансиране – образование, здравеопазване, отбрана и сигурност, култура.

Георги Стойчев„Има специалности и професионални направления, които гарантират добри доходи след завършване на образованието, при други, обаче, има значение от кое висше училище излизат кадрите“, обясни пред Радио София Георги Стойчев, ръководител на екипа, подготвил рейтинговата система.

След „математическите специалности“, които дават кадри за ИКТ (информационни и комуникационни технологии) сектора, следващи по-високи доходи, са непопулярните металургия и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, допълни Стойчев. Доходите обаче не са единствен критерий за реализация.

По думите му вече се забелязва повишаване на безработицата сред висшистите, заради коронавирусната епидемия и ако кризата продължи, процесът може да се задълбочи.

Екипът, който изготвя рейтинга вече 10 години, е забелязал няколко тенденции в българското висше образование: рационализиране на разпределението на студентите по направления; по-добра връзка между университетите и пазара на труда у нас; повишаване броя и качеството на научните публикации; броят на чуждестранните студенти от 2007 до 2020 г. се е удвоил.

Рейтинговата система е надежден източник с много информация, но при избор на училище трябва да се вземат още много обстоятелства, фактори и лични качества и приоритети. Не всеки ВУЗ, който е на челна позиция по дадена специалност, е най-подходящият за млад, човек, който иска да се развива в съответната област.

Чуйте разговора на Данаил Конов с Георги Стойчев.
Анкетата със студенти е на Луиза Лазарова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. д-р Александър Христов: Търсенията в Google са огледало на начина, по който живеем

Карлос Насар е най-търсената личност, a "Гунди – легенда за любовта" оглавява филмовите търсения в Google, в традиционния годишен обзор на платформата за най-търсените думи и изрази, които разкриват интересите на българите през 2024 година. Сред тях водещата тема са българските спортни успехи. Концертът на Тони Стораро се оказва по-търсен от..

публикувано на 16.12.24 в 17:55

Кметът на Костинброд с отличие за "Съвременна визия за иновативно управление на община"

Кметът на община Костинброд Трайко Младенов получи отличието в категория "Съвременна визия за иновативно управление на община“ (с над 8 хил. жители) от Годишните награди на Областния управител на Софийска област. Отличията бяха раздадени след 6-годишно прекъсване. През тази година управленският екип успя да постигне много за общината, каза..

публикувано на 16.12.24 в 16:38

Доц. Любомил Драганов превръща звуците на джаза в образи в изложбата "Когато сутрин слушам джаз"

Новата изложба на Любомил Драганов “Когато сутрин слушам джаз“ беше официално открита на 10 декември, в зала BLVD 138. Събитието отбеляза неговата 55-годишнина и предостави възможност на почитателите на изкуството да се докоснат до 25 специално направени акварела, вдъхновени от магията на джаза. Произведенията са посветени на..

публикувано на 16.12.24 в 16:30

Годишно проучване на БСК: Нагласите на бизнеса за 2025 г. са по-скоро песимистични

Българската стопанска камара представи резултатите от годишното проучване сред членовете на Камарата относно бизнес климата през изтеклата година и очакванията за 2025 г. по отношение на икономическата среда, инвестициите, работните места и др. Традиционната онлайн анкета е проведена в периода 5 ноември – 6 декември 2024 г. сред 738 микро, малки,..

публикувано на 16.12.24 в 15:46
Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет

Влиянието на инфлуенсърите и родителския контрол

Инфлуенсърите обикновено създават съдържание, което е забавно, креативно и съобразено с интересите на младите хора. Те често изглеждат достъпни, автентични и модерни, споделят ежедневието си и предават идеята, че са „като нас“. Освен това играят ролята на „виртуални приятели“ на младежите, особено в периода на тяхното израстване, когато търсят..

публикувано на 16.12.24 в 14:14

Две нови издания на класиката на Юго "Парижката света Богородица" са на българския книжен пазар

За Панаира на книгата в София излязоха две нови издания на "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго, с нови илюстрации, по повод откриването на възстановената катедрала "Нотр Дам" във френската столица, което се случи на 7 декември. Почти седмица след откриването на възобновената парижка катедрала, в България излиза луксозно издание на..

публикувано на 16.12.24 в 13:02

Викторини учат децата за факторите, причиняващи климатичните промени

Климатичните промени оказват все по-голямо влияние върху ежедневието на хората, включително и в България. На този фон е кообразованието е недостатъчно застъпено в стандартните учебни програми и голяма част от младежите не се чувстват подготвени за предизвикателствата, които климатичните промени ще предоставят до края на живота им. Образователният..

публикувано на 16.12.24 в 12:52