Пандемията невротизира българите и показва, че са емоционално прегрели

публикувано на 20.11.20 в 14:53

Снимка: БТА

Два пъти е нараснала невротизацията, коментира психологът Пламен Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проучването „Жизнени ориентации и стилове на справяне с пандемичната обстановка в България март-октомври“ показва три важни извода. Първо, че два пъти повече в сравнение с 2018 г. нараства обемът на онези реакции, които могат да бъдат определени като невротични преживявания в ежедневието.

“Ние сме изследвали хора, които са икономически активни, т.е. това е извадка от хора, които имат работа и доходи. Това е най-дееспособната част от популацията. За съжаление е нараснала два пъти тази невротизация”, коментира психологът Пламен Димитров.

Невротичното поведение се дели на две големи групи, обясни още психологът - това са пасивни защити - маса хора (над 20% от общо 33%, които са попаднали в тази група) са в състояние на самоотчуждение, затваряне в тревожно-депресивни състояния, отчаяност, казва той.

Голяма част от хората с пасивно-защитната форма на реакция очакват някой да разреши проблемите им. Има вкопчване в изпълнението на мерките и подчинение до обсесивност. Една четвърт от тези хора са ориентирани към конформистични социални модели на справяне с проблемите.

Другата голяма група, която се е увеличила двойно спрямо 2018 г. , са т.нар. агресивни защитаващи се. “Една трета от тях са се вкопчили в негативизъм, отричане, критикуване, сочен с пръст и търсене на виновни. Фактически това успокоява тяхната тревожност, но не решава проблемите”, коментира Пламен Димитров.

Всички тези практики са насочени към саморегулация на емоциите, която обаче потиска тревожността, като поставя едни агресивни защити, нападателни или обратното - скриваме се в себе си или отричаме и изопачаваме реалността. Има и хора, при които се търси решение на проблемите със съзидателност, която се изразява в това, че хората търсят ясни стъпки, планове и програми за решаване на проблемите както в индивидуален план, така и в труда си и семейните си отношения.

Една друга част от хората наблягат на ученето - излезли са от комфортната си зона, но използват кризата, за да трансформират начина си на поведение, да го обогатят и да го усъвършенстват. Има и хора, които проявяват изключителна емпатия и се посвещават на това да помагат на по-уязвимите.

От гледна точка на психично-здравния статус на населението, тава изследване показва, че стиловете на справяне, които са невротични - дисфункционални и неефективни, са свързани с данните на СЗО за психично-здравните проблеми и предизвикателства.

“Около 67% от нашите изследвани, а те са представителна извадка за икономически активните българи, имат високо ниво на емоционално прегаряне, което означава хронично изтощение и елементи на деперсонализация, невъзможност да се възстановяват и известно чувство за неспособност ефективно да организират поведението си. Заедно с това имат и показателите, които мери индексът на СЗО за психично-здравни проблеми, като това е първо ниво, а второто вече изисква клинични интервенции”, казва Пламен Димитров.

Още за изследването - чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.