Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Иновации в България се правят, но остават скрити

Снимка: uni-sofia.bg

В рамките на конференцията, която е посветена на 30 години от възстановяването на Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, се представя интересен доклад, свързан със скритите иновации, т.е. тази иновационна и изследователска активност на бизнеса, която остава неуловена от статистиката.  

“Ние изследваме т.нар. феномен на скритите иновации от няколко години. Работим в момента активно съвместно с фонд “Активни граждани”. Това, което е в наш интерес, са научни изследвания, които правят предприятия, научно-изследователски организации, продуктови процесни иновации, които не се отчитат към официалната статистика”, казва една от дамите, които разработват този доклад Теодора Георгиева от Фондация “Приложни изследвания и комуникации”.

Тези данни са изключително важни за страната по няколко причини - това определя конкурентоспособността на страната и на българските предприятия на международните пазари. Освен това чрез тези показатели се отчита и степента, в която се изпълняват националните цели за развитие.

От 2014 г. в България действа Иновационна стратегия за интелигентна специализация. В нея е поставена цел до 2020 г. страната ни да достигне 1.5% дял от БВП на разходите за научноизследователска и иновационна дейност. В момента това, което отчитаме е 0.8%, т.е. почти половината от този индикатор остава неизпълнен. Причините за това са най-разнообразни. За сравнение средното равнище на ЕС за тази дейност е 3%.

“Много голямо е отстоянието на България от по-голямата част от страните в ЕС. На практика ние бяхме заложили да се преместим към т.нар. група на умерените иноватори и въпреки това оставаме сами в група заедно с Румъния”, казва Теодора Георгиева.

Индикаторите, по които се проследява това развитие за България остават почти непроменени от тяхното равнище за 2012 г. “Ние твърдим, че такъв напредък съществува, т.е. нещата не са толкова сиви, но това остава под статистическите данни”.

“Голяма част от ръководителите на иновативни предприятия смятат, че попълването и подаването на подобни данни за научноизследователската дейност и иновациите към Националния статистически институт е много времеемко начинание и те не го смятат за приоритетно, защото няма конкретни данъчни облекчения, казва доц. Даниела Георгиева от Международното висше бизнес училище.

По думите ѝ в Закона за корпоративно подоходно облагане има подобно облекчение, с което предприятията могат да намалят данъчния си финансов резултат, но за да се възползват от това, трябва да са изпълнили определени условия, които определено имат ограничаващ характер и повечето предприятия попадат извън обхвата на това облекчение.

Интересен е фактът, че ръководителите на тези иновативни предприятия смятат, че счетоводителите не разполагат с достатъчно компетенции да попълнят и коректно да подадат подобни данни. Освен това според тях и представителите на НСИ също не са достатъчно “вещи” относно иновациите и спецификите на научноизследователската и развойна дейност. Данни подават тези, които кандидатстват за безвъзмездно финансиране заради изискването по някои схеми да се направи такава справка при кандидатстване.

Чуйте повече в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Лидия Върбанова

НАТФИЗ свързва изкуство, бизнес и екология в едно

Иновативната платформа SuCiE свързва изкуството и бизнеса, творците и производители, които могат да вдъхнат нов живот на вече ненужни материали. Платформата е част от проекта “ЕМПАКТ: Съпричастност и устойчивост: Изкуството да мислиш като планина“, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на ЕК, обясни пред  БНР-Радио София проф. д-р..

публикувано на 19.07.24 в 19:18

Рисковете за нервната ни система се увеличават в горещото време

Високите температури са вредни за целия организъм, но особено уязвима е нервната система на човека. По време на горещините се увеличава рискът за поява на остри неврологични заболявания, какъвто е инсултът, а се обострят хроничните – като множествената склероза, проблеми с равновесието и доста други страдания. Това отбеляза пред БНР-Радио..

публикувано на 19.07.24 в 17:24

Кино с коктейл на открито за почитателите на Седмото изкуство

Александра Александрова разказа на екипа на „Добър вечер, София“, как може да се осъществи една мечта – "Кинодвор с коктейл", казано съвсем просто  - кино под звездите, на хладно, с коктейли. Инициативата представя най-обичаните филмови заглавия от предходни години на фестивала “Синелибри“. "Даваме възможност на хората да ги видят под..

публикувано на 19.07.24 в 17:04

Петима ще станат специалисти по киберзащита по стипендиантска програма на БАК

Българската асоциация по киберсигурност (БАК) обяви първата си стипендиантска програма. Тя ще осигури 5 едногодишни безплатни абонамента за най-популярната платформа за университетско електронно образование в света – Coursera, съобщиха от  асоциацията. За участие в стипендиантската програма могат да кандидатстват младежи между 16 и 29..

публикувано на 19.07.24 в 15:36
Емблематичният Васил Найденов

Започна Sofia Summer Fest

публикувано на 19.07.24 в 15:36
Проф. Ингрид Шикова

Ингрид Шикова: България да участва активно в очертаните политики за новия мандат на ЕК и ЕП

Две дами затвърдиха позициите си начело на най-важните европейски органи и това за много хора не е изненада. Роберта Мецола ще оглавява Европейския парламент (ЕП) за следващите 2,5 години, а Урсула фон дер Лайен ще бъде председател на Европейската комисия (ЕК) за още 5 години. В крайна сметка обикновено няма толкова значение кой е..

публикувано на 19.07.24 в 14:18

"Генът на съмнението" на Никос Панайотопулос излезе на български

Недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати – в това е превърнат светът на изкуството, след като в съвсем близкото бъдеще американският биолог Алберт Цимерман изолира гена на твореца. "Тестът на Цимерман" преобръща света на изкуството с главата надолу. Един обещаващ писател, изправен пред страха от евентуално отхвърляне, отказва да се..

публикувано на 19.07.24 в 13:48