Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Радостина Александрова

Краткото време, за което бяха разработени ваксините срещу Covid-19, не бива да ни притеснява

Снимка: Личен архив

Краткото време, за което бяха разработени ваксините срещу Covid-19, не бива да ни притеснява, защото смисълът на развитието на науката е именно в това - да натрупа достатъчно опит и знание, за да може в такава екстремна ситуация да реагира бързо. Това казва проф. Радостина Александрова - доктор по вирусология в Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

“РНК ваксините - в момента знаем, че поне две от ваксините са такива, от тези, които са в последна фаза на изпитание. Върху такива ваксини се работи още от 1990 г. Що се отнася до другите ваксини, които са базирани на основата на аденовирус (това са ваксините, разработвани от “Астра Зенека”, такава е и руската ваксина). Подобни аденовируси се използва също от много години в генната терапия, така че учените имат огромен опит в това отношение”, коментира проф. Александрова.

Освен това, според нея, самите фирми и колективи, които работят, имат сериозен опит в създаване на ваксини, включително светът е натрупал опит и в създаване на ваксини срещу първия братовчед на този вирус - Sars-Cov-1, предизвикал епидемията през 2002-2003 г.

Относно страховете на някои хора, че ваксината може да промени генома на имунизираните, проф. Александрова беше категорична, че това няма как да се случи. “При всички случаи тези слухове са много силно преувеличени”.

“По отношение на РНК-ваксините, това няма как да се случи. Това е и предимството на тези ваксини, и причината учените да се насочат към тях - РНК-молекулата им няма да се вгради в нашия ДНК геном. Самата РНК молекула има много кратък живот в организма, това също допринася да се разсейват подобни страхове.

При аденовирусните ваксини, които се използват при другите два вида ваксини - вирусите са допълнително модифицирани, така че рискът да е абсолютно елиминиран. Генетичната информация на аденовирусите също не се ”вгражда” в нашата ДНК, обясни още проф. Александрова.

При автоимунните заболявания обаче нещата стоят по друг начин. “Вирусите сами по себе си, в хода на хилядолетната си еволюция, са направили така че някои техни структури да приличат на наши структури. Идеята е била да "излъжат" нашата имунна система, да притъпят вниманието ѝ, така че поради приликата между техни и наши структури, нашата имунна система да не ги разпознае и да не реагира.

Тук изниква и друг проблем - че веднъж изграден имунитет към тях, може да бъде имунитет и към нас самите, така че вирусите по принцип, по пътя на тази логика, могат да бъдат свързани и се свързват с автоимунните заболявания, коментира още проф. Александрова.

Чуйте повече в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 293 300 сигнала за онлайн престъпления над деца от началото на годината

Националният център за безопасен интернет отчита pекорден брой сигнали за онлайн престъпления над деца в цяла Европа. За периода януари-септември 2024 г.  са регистрирани над 293 300 сигнала за онлайн насилие над деца. Данните от обработените от Центъра сигнали бяха представени на пресконференция днес. Пред Радио София Антоанета Василева –..

публикувано на 11.10.24 в 17:29

България е сред водещите държави за развитие на бизнес, според доклад на Световната банка

Преди дни Световната банка представи годишната си класация за условията за развитие на бизнес в 50 страни от целия свят. Класирането е ново и е извършено на базата на три основни показателя – “качество на нормативната уредба", "ефективност на публичните услуги" и "оперативна ефективност". Докладът е озаглавен "Готовност за бизнес". Според..

публикувано на 11.10.24 в 16:07
Доц. Мирослав Богданов

Хората не разбират мащаба и съдържанието на рекламния дизайн

Рекламният дизайн е вид творчество за визуална информация, комуникация и реклама. Основна негова характеристика е, че изгражда условна реалност чрез краткотрайни във времето и мобилни в пространството визуални образи, носители на определени социални, културни, търговски и рекламни послания. Обект на рекламния дизайн са визуалните образи на..

публикувано на 11.10.24 в 15:44

Поне 14 жертви на урагана Милтън, милиони без ток, за някои "най-лошият сценарий" е избегнат

По данни на Вашингтон Пост най-малко 14 са загиналите след като ураганът Милтън удари Флорида рано в четвъртък българско време. Природното бедствие доведе до силни ветрове и наводнения. Стотици са били спасени като спасителните екипи продължават работа. Близо три милиона останаха без ток. Ураганът бе предшестван от серия торнада, довели до..

публикувано на 11.10.24 в 14:56

Радослава Боор призовава да не се страхуваме от изкуствения интелект, а да се гмурнем в дълбокото

Радослава Боор Даскалова завършва Националната художествена академия в София . От 2005 г. е член на Съюза на българските художници. Повече от 17 години работи като графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер и арт директор в България и в чужбина. В момента живее и работи в гр. Прага, Чехия. Не престава да работи за България и си сътрудничи с различни..

публикувано на 11.10.24 в 14:31
Стефан Прохоров

Стефан Прохоров: Свободният театър е силно граждански ориентиран

АСТ Фестивал за свободен театър , с подкрепата на IETM, световната мрежа за съвременни изпълнителски изкуства, работи за поетапното картографиране и видимост на свободните сцени в София . Тази година от Асоциация за свободен театър са поканили самите пространства да предложат своя програма, за да уловят и покажат разнообразието и неочакваната..

публикувано на 11.10.24 в 14:00
Редакторът Антон Биров

"Инстамозък" - как пристрастяването към дигиталните технолгии влияе на здравето ни

Живеем в един непознат свят, който изобщо не прилича на онзи, за който сме създадени. Мозъкът ни вижда опасности навсякъде, лесно се стресира и разсейва и не умее да върши няколко неща едновременно, въпреки че живеем в дигитален свят.  Това е темата в книгата “Инстамозък” на водещия експерт Андерш Хансен .         Авторът говори за различните начини,..

публикувано на 11.10.24 в 13:24