Краткото време, за което бяха разработени ваксините срещу Covid-19, не бива да ни притеснява

публикувано на 14.12.20 в 16:07

Снимка: Личен архив

Колективите, които работят имат сериозен опит в създаване на ваксини

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Краткото време, за което бяха разработени ваксините срещу Covid-19, не бива да ни притеснява, защото смисълът на развитието на науката е именно в това - да натрупа достатъчно опит и знание, за да може в такава екстремна ситуация да реагира бързо. Това казва проф. Радостина Александрова - доктор по вирусология в Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

“РНК ваксините - в момента знаем, че поне две от ваксините са такива, от тези, които са в последна фаза на изпитание. Върху такива ваксини се работи още от 1990 г. Що се отнася до другите ваксини, които са базирани на основата на аденовирус (това са ваксините, разработвани от “Астра Зенека”, такава е и руската ваксина). Подобни аденовируси се използва също от много години в генната терапия, така че учените имат огромен опит в това отношение”, коментира проф. Александрова.

Освен това, според нея, самите фирми и колективи, които работят, имат сериозен опит в създаване на ваксини, включително светът е натрупал опит и в създаване на ваксини срещу първия братовчед на този вирус - Sars-Cov-1, предизвикал епидемията през 2002-2003 г.

Относно страховете на някои хора, че ваксината може да промени генома на имунизираните, проф. Александрова беше категорична, че това няма как да се случи. “При всички случаи тези слухове са много силно преувеличени”.

“По отношение на РНК-ваксините, това няма как да се случи. Това е и предимството на тези ваксини, и причината учените да се насочат към тях - РНК-молекулата им няма да се вгради в нашия ДНК геном. Самата РНК молекула има много кратък живот в организма, това също допринася да се разсейват подобни страхове.

При аденовирусните ваксини, които се използват при другите два вида ваксини - вирусите са допълнително модифицирани, така че рискът да е абсолютно елиминиран. Генетичната информация на аденовирусите също не се ”вгражда” в нашата ДНК, обясни още проф. Александрова.

При автоимунните заболявания обаче нещата стоят по друг начин. “Вирусите сами по себе си, в хода на хилядолетната си еволюция, са направили така че някои техни структури да приличат на наши структури. Идеята е била да "излъжат" нашата имунна система, да притъпят вниманието ѝ, така че поради приликата между техни и наши структури, нашата имунна система да не ги разпознае и да не реагира.

Тук изниква и друг проблем - че веднъж изграден имунитет към тях, може да бъде имунитет и към нас самите, така че вирусите по принцип, по пътя на тази логика, могат да бъдат свързани и се свързват с автоимунните заболявания, коментира още проф. Александрова.

Чуйте повече в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.