Музикална химноза на Ампаро Санчес ни вади от масова хипноза

Испано-пеещият свят изпрати 2020 г. с оратория и посрещна 2021-ва с колективна химноза. Да, химноза, с химни, призвани да ни извадят от масовата психоза, наречена от авторката на албума, Ампаро Санчес, масова хипноза.

Ампаро обича играта на думи, смисли и послания, започвайки с името си. Познаваме я от бандата ѝ „Ампараноя”, която чества 20 години. С нея Ампаро е безгрижно купонджийска, докато в 2008-а не решава, че в живота не всичко е веселба. След няколко самостоятелни албуми и колаборации, в 2019 г. събира музикантките си в нов проект с нови песни, а карантината прави останалото. В смисъл на предизвикателство.

Ампаро държи на традиционните, но и на универсалните ценности. Род, но и планета. Феминизъм, но с мъжете като съмишленици против домашното насилие. Така че, „Химносис Колектива”, със звучности от Балканите до Карибите и отвъд, е повече от копнеж към нормалност. Но не старата, на консумеризма, нито бляновете на утопизма във футуристични, екологични и подобни окраски. А като възвръщане на загубено достойнство.

Затова и датата на появата на албума бе символична 1.1.21.

Ден по-рано кубинският бард Пабло Миланес избира да изпрати старата година с кратка оратория. Почти религиозно, молитвено, въпреки съпричастността му към кубинската „Нуева трова” (новите трубадури) от времето на Кастро, в чийто критик се превръща в последствие.

Миланес записва песента на 28.12, в деня, когато ни напуска мексиканския песенен маестро, Армандо Мансанеро, чиито песни изпълняват и Елвис Пресли, и Пласидо Доминго. Заглавието казва всичко: „В очакване на чудото”: