Не сме само "сови" или "чучулиги"

Хората се делят не само на "сови" и "чучулиги". Има още четири типа - в зависимост от това по кое време на деня човекът е особено активен. Освен това тенденцията да ставате рано, да си лягате късно или да спите през деня до голяма степен зависи от гените, а останалото зависи от характеристиките на възпитанието и околната среда, пише РИА Новости.

Първите данни за човешките хронотипове - индивидуални характеристики на циркадните ритми, се появяват в началото на ХХ век. Тогава германският психиатър Емил Крапепелин споменава „сутрешните и вечерните работници“. При първите сънят е най-дълбок през първите часове на нощта, при втория - много по-късно.

По-късно учените предлагат хората да се разделят на такива, които обичат да заспиват и да се събуждат рано и такива, които остават до късно и стават късно. Към 1939 г. термините „сова“ и „чучулига“ вече се срещат в научната литература, а до 1970 г. експертите започват да говорят за съществуването на трети междинен хронотип - "гълъб".

Приблизително по същото време американски изследователи откриха гена per (period) в дрозофила, който е отговорен за продължителността на субективните дни. В средата на 80-те години същото парче ДНК е намерено при мишки. И тогава при бозайниците бяха идентифицирани няколко гена наведнъж, свързани с регулирането на циркадните ритми, включително clock , tim и bmal. Както се оказва, те присъстват в ядрата на всички клетки на тялото, но са активни само в невроните на супрахиазмалните ядра в предната част на хипоталамуса. Доказано е, че те контролират освобождаването на мелатонин и синхронизират биологичния часовник на тялото.

Обикновено тази работа се приспособява към светлинния цикъл на района, където човек живее. Ганглиозните клетки на ретината, благодарение на фотопигмента меланопсин, реагират на светлината, изпращат сигнал към невроните на супрахиазматичните ядра и започват каскади от биохимични процеси.

Обикновено периодът на циркадните ритми не се побира точно в един ден - за повечето е малко по-дълъг. Освен това съществуват индивидуални характеристики, свързани с различни варианти на тактовите гени. Те могат да повлияят например на скоростта на биохимичните реакции, което води до разлики във фазата на циркадните ритми, влияе върху продължителността на съня и способността да останете будни през нощта.

Това са различните вариации на едни и същи гени, които при определени условия превръщат човека в бухал или чучулига. Приносът им към хронотипа според учените е от 12 до 40%. Останалото е следствие от външни влияния и възраст. Известно е: колкото по-възрастен е човек, толкова по-рано той заспива и има по-кратък сън.

Като правило, вътрешният часовник не се отклонява много от астрономическото време. Има обаче две изключения - така наречените много ранни чучулиги и много късни сови. Първите си лягат не по-късно от седем и половина вечерта и се събуждат в пет и половина сутринта. Ежедневието им се променя забележимо поради точкова мутация в генома, а склонността да си лягат рано научно се нарича FASPS - фамилен синдром на напреднала фаза на съня.

Както показа миналогодишното изследване, много рано сутрин чучулигите не са толкова редки. От 2422 доброволци, анкетирани от учени, осем предпочитат да си лягат рано и да се събудят не по-късно от пет и половина сутринта. С други думи, оказва се, че един на всеки триста души може да е фен на ставането твърде рано, отбелязват авторите на произведението.

Що се отнася до много късните сови, които остават будни цяла нощ и заспиват по-близо до зори, техният хронотип е резултат от мутации на няколко гена на часовника наведнъж. Изследователите наричат това състояние DSPS - синдром на забавена фаза на съня. Среща се при около три процента от населението.

През 2015 г. учени от Изследователския институт по молекулярна биология и биофизика към Сибирския клон на Руската академия на медицинските науки допълниха класическото разделение на сови и чучулиги с още два хронотипа - високоенергийни и сънливи. Хората в първите са много активни през целия ден. Представителите на втория – по обяд се чувстват съкрушени, а сутрин и вечер са пълни с енергия.

По време на експеримента, в който участват 130 доброволци, се оказва: 29 - чисти чучулиги, 44 - сови. Но останалите се оказват представители на нови видове: 25 - високоенергийни и 32 - сънливи. Учените са стигнали до такива изводи, като са анализирали данните от електрофизичните тестове за степента на сънливост и активност през деня. И освен това взимат предвид отговорите на въпросниците за качеството на съня и удобното ежедневие.

Четири години по-късно авторите на изследването подобряват въпросника и интервюират 1305 души. И новополучените данни показват разделение на четири основни хронотипа. Вярно е, че учените отбелязват, че в съвременното постиндустриално общество около 30% от хората най-вероятно не могат да бъдат класирани само в една категория.

Наскоро жителите на Новосибирск, като част от международна група, допълниха класификацията с още два хронотипа - към вече познатия, те добавиха дневния активен тип, чиито представители са енергични през деня, и умерено активния тип, характеризиращ се с постепенно намаляване на активността през деня.