Веселин Боришев: Властимащите унищожиха хората психически

В “Късното шоу” по Радио София гостува Веселин Боришев – човек с интересно минало и огромен архив. Неговата страница във Фейсбук има изключително много посетители. Тя е базирана на известната стара градска песен: “О, спомняте ли си, госпожо?“ Миролюбива страница, която потвърждава максимата, че една снимка е по-тежка от хиляда думи. С Веселин Боришев обсъждахме къса ли ни е паметта и какво ни носи това да правим съпоставка с миналото на определени хора, които реално са действащи фигури в нашето настояще.

Колко е къса паметта на българите?

Ами, изключително къса! Седем или осем месеца, вчера си дадох сметка откога се занимавам с този проект, още не мога да разбера колко е къса. Тя е толкова къса, че нея я няма. Ние нямаме памет, за жалост. Казвам „ние“, имайки предвид нашето общество, народ, тя не е къса, тя липсва! Ние помним само това, което е станало вчера и то в такъв, леко битов аспект; какво сме закусвали, какво сме обядвали. Оттам-нататък нищо повече не се помни за жалост.

Разглеждайки страницата прави впечатление една култова снимка със скромния нaслов: “Мъртъв-жив, мъртъв- жив“…

Случайна снимка на неслучайни хора. Случайна снимка за мен, защото тя е част от работата ми, тя е преди двадесетина години правена, точно 2001, значи двайсет години. Там са наредени, едни такива мастити бизнесмени, от които четирима са на кадъра, двама от тях са мъртви, един е емигрант, последният, който беше най-важен, до миналата година, той вече е беглец.

Илия Павлов, Добромир Гущеров, Емил Кюлев, Васил Божков. Никой не си спомня, че тези хора…едно време имаше бизнес клуб „Възраждане“ – те определяха реда в държавата, конкретната снимка е снимана в парламента, на среща с тогавашната опозиция, в лицето на господин Станишев. Той ги беше поканил на разговори. И знаете ли, кое е най-странното, понеже този проект в интернет, премина в книга и там в книгата малко трябваше да се ровят неща – 2001 е имало интернет, имало е и Гугъл и аз се ужасих просто, като четох за какво са били те в Парламента. Те са били в Парламента, бизнес клуб „Възраждане“, за да защитават руските интереси. Говорило се е за приватизация на „Булгартабак“, двадесет години след това, ние все още говорим за руски интереси.

Веселин Боришев не предлага отговори, а намеква...

Това е маниер на работа и на мислене. Връщам се малко по- далеч, в мига в който направих тази страница, то стана на шега. Не съм изобщо предполагал, че нещо може да се получи по този начин, оказа се хит. Тя безспорно е хит, защото аз си следя последователи и т.н., като админ, ставайки на шега тогава, понеже аз имам един коректив и това е съпругата ми, ми каза: “Сега защо не обясниш тук и да кажеш нещо“. Аз отвърнах: “Моят маниер е, аз не давам отговори, аз задавам въпроси.“Моята идея е, да накарам човека срещу мен, или срещу монитора, който вижда това което правя, той да се замисли и сам да си отговори. Просто, давам „кукичка“, ако ме разбирате правилно.

Как се задават правилните въпроси със снимка?

Трудно. Малко тази страница… Нали знаете, радост и тъга траят около 40 дни. Аз вече я поддържам повече от половин година. Имаше някакво тотално избухване, примерно, в страницата имаше снимки, които са достигнали до над сто хиляди души, имаше един два блокажа на личен профил, ограничаване на страницата, заради доклади…леко паднаха нещата, но това което искам да ви кажа, че това е кански труд.

Месеци наред се събуждам и моментално, още с отварянето на очите, започвам да чета Фейсбук, основно. Защото там 5000 души приятели имам. Повечето от тях са колеги журналисти, политически ангажирани хора, леви, десни, всякакви. Понеже ставам рано, от шест часа сутринта чета, докъм осем, за да видя какво се случва. И оттам, започвам да мисля, как да го вържа това с близкото минало. Като казвам „близкото минало“, имам предвид, последните 20 години.

Веднага мога да отговоря, защо 20, а не 30 и там, колкото е този Преход. За мен последните 20 години са най-важни в новата ни българска история, защото 2001-ва година се промени тотално политическата сцена във България. До 2000година, ние, колкото и да сме малки и жалки, или както искат да ни наричат, ние имахме изразена политическа система. В смисъл, ляво –дясно, синьо – червено, Жан Виденов – Иван Костов, Филип Димитров и т.н.

Има една уникална снимка, която е от 24 октомври 2011 година – „Не е важно как гласуват, а кой брои гласовете“.

Цялото шоу на тази снимка е, че единият, който носи бюлетините, е действащ депутат. Това е нещо, което е против всякакви правила. Една от многото „мравчици“ на ГЕРБ. А другият, който му помага, защото те ги мъкнат тези неща, мисля, че по това време е бил кмет на ГЕРБ. Така че, това за гласуването и броенето на гласовете, ако не бъркам, е мисъл на другаря Сталин. И съжалявам, но това е факт. То е документирано. Това беше в зала „Универсиада“, тогава, ако не бъркам, там брояха комисията, беше изключително тежко, вътре припадаха хора.

И тези момчета от властта, „помагат“, видите ли, да се носят бюлетини.За мен е меко казано странно и чудно.Обаче ние, за жалост, ако хванем този период от 20 години, с който аз се занимавам, последните 11 години, са едни от най-мрачните и тъжни. Никой не може да отрече този факт.

Съществува ли бунтарството? Има ли го или е по-приглушено отколкото трябва?

Бунтарството за нашия клет народ, не съществува! Да не си говорим за „Радецки“, за Ботев, нали, за предатели, за „седи мирен тука да не стане нещо,че може да е по-лошо“ „Ама, чакай сега, ние сме ок, ама вие гле`й сега…“.и така нататък.

За жалост, онзи ден имах някакви разговори с хора, покрай книгата си и стигнахме до следния извод: Че има нещо, като грубо казано, елитарен клуб, примерно да речем, обикновено в столицата и малко по провинцията колкото и жалко да се каже, за мен това е изключително жалко, има някъде 1000 – 2000 човека в републиката, на които им е ясно какво става. Оттам-нататък, в мига в който се излезе извън София, не говоря за дестинации като Доспат или Сатовча, например, но отивайки в Нови Искър или във Вакарел, там хората живеят по изключително друг начин, от този който, аз лично си представям, че би трябвало да бъде.

Те се интересуват от бита. И то по най-примитивен начин! Последните 20 години, или по скоро, последните 11, най-голямото престъпление на т.нар. властимащи – те унищожиха хората не толкова физически, сега да не говорим за здравни реформи, болници и т.н. Те унищожиха българите психически. Те сведоха нещата до скотско съществуване.