Зависимостта, независимо дали е към алкохол, наркотици, хазарт, дори спорт, може да засегне нас или някой от нашето семейство. Можем ли, обаче, да разпознаем признаците и как да си помогнем? Колко труден е пътят до ремисията и пълноценния живот, какво трябва да бъде участието на нашите близки в лечението и има ли още стигма в обществото ни по темата? На тези и други въпроси се опитахме да отговорим днес в "Радиокафе", заедно с Ралица Стефанова, автор на поредицата "Не/зависимите" и организатор на уъркшоп по темата, както и с Александър Илиев, основател на Терапевтичен център "Жива".
„Зависимостта не е само психическа болест, по-скоро пристрастяване към вещество се получава и на психическо, и на физическо ниво. Затова и правилната терапия трябва да включи тези две нива – да се спре както употребата, за да се изчисти тялото от веществото, така и задължителна част от терапията да бъде психологическата работа, за да може човекът след това да остане стабилен в своето собствено битие и емоциите, които го изкушават и които го карат да посяга към чашката или наркотиците и хазарта, вече да не го стигат и да не му повлияват по такъв начин“, обяснява Ралица Стефанова.
Все още има стигма в обществото ни и тя едва ли някога ще стихне, споделя Ралица и допълва, че проблемът със зависимостта нараства, а лошото е, че няма статистика, която да показва каква част от хората са развили вече зависимост.
Зависимостта е болест и това трябва да се разбере, казва Ралица и обяснява, че основните признаци се виждат, когато алкохолът, например, започва да влияе на живота, когато срещите с приятели са с цел консумация, когато започва да пречи на концентрацията на работата или когато се появи агресия в семейството при липса на алкохол, при направена забележка...
Александър Илиев, който е сертифициран за работа със зависими по модела "Change&Grow", в Португалия, адаптиран за терапевтични общности, споделя, че е трудно да се работи със зависими, защото една от основните характеристики на заболяването е отричането на проблема, а с осъзнаването му е свързана и първата стъпка при започваща терапия.
Оказва се, че един на всеки десет човека е предразположен към зависимо поведение. Зависимите хора преживяват нещата много по-дълбоко. Преживяванията им са плашещи и те търсят начин да преминат през неудобните за тях чувства и емоции от деня, използвайки алкохол, наркотици, медикаменти или друго, а с времето се изгражда навик.
Зависимите хора имат страх от това да преживяват нещата, смятат, че няма да могат да ги преживеят, търсят помощни средства и по този начин не узряват.
„Когато започнат да се лекуват, ние виждаме едни хора, които са в телата на възрастни, ни емоционално са много незрели. И узряването е част от оздравяването", споделя Александър Илиев.
Надежда обаче има, има и терапии, а първото нещо, което се прави при започване на терапия, е семейството да бъде запознато с проблема. Близките участват до голяма степен в терапията и трябва много добре да знаят кой е срещу тях, по какъв начин се проявява зависимостта, трябва да могат да разграничават заболяването от личността. След лечението близките трябва да говорят със зависимия за притесненията си, но и да отчетат положените усилия и да гласуват доверие.
Терапията, обаче, не се извършва в дома, винаги се води от специалисти, подготвени за подобен тип работа.
А Александър Илиев споделя, че част от личната му мотивация е да вижда как след труден период хората си стъпват на краката и подобряват отношенията със семейството си.
Да си свидетел на това, е страхотен заряд, казва той, а разговора с него и с Ралица Стефанова - чуйте в звуковите файлове.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..