Зависимостта, независимо дали е към алкохол, наркотици, хазарт, дори спорт, може да засегне нас или някой от нашето семейство. Можем ли, обаче, да разпознаем признаците и как да си помогнем? Колко труден е пътят до ремисията и пълноценния живот, какво трябва да бъде участието на нашите близки в лечението и има ли още стигма в обществото ни по темата? На тези и други въпроси се опитахме да отговорим днес в "Радиокафе", заедно с Ралица Стефанова, автор на поредицата "Не/зависимите" и организатор на уъркшоп по темата, както и с Александър Илиев, основател на Терапевтичен център "Жива".
„Зависимостта не е само психическа болест, по-скоро пристрастяване към вещество се получава и на психическо, и на физическо ниво. Затова и правилната терапия трябва да включи тези две нива – да се спре както употребата, за да се изчисти тялото от веществото, така и задължителна част от терапията да бъде психологическата работа, за да може човекът след това да остане стабилен в своето собствено битие и емоциите, които го изкушават и които го карат да посяга към чашката или наркотиците и хазарта, вече да не го стигат и да не му повлияват по такъв начин“, обяснява Ралица Стефанова.
Все още има стигма в обществото ни и тя едва ли някога ще стихне, споделя Ралица и допълва, че проблемът със зависимостта нараства, а лошото е, че няма статистика, която да показва каква част от хората са развили вече зависимост.
Зависимостта е болест и това трябва да се разбере, казва Ралица и обяснява, че основните признаци се виждат, когато алкохолът, например, започва да влияе на живота, когато срещите с приятели са с цел консумация, когато започва да пречи на концентрацията на работата или когато се появи агресия в семейството при липса на алкохол, при направена забележка...
Александър Илиев, който е сертифициран за работа със зависими по модела "Change&Grow", в Португалия, адаптиран за терапевтични общности, споделя, че е трудно да се работи със зависими, защото една от основните характеристики на заболяването е отричането на проблема, а с осъзнаването му е свързана и първата стъпка при започваща терапия.
Оказва се, че един на всеки десет човека е предразположен към зависимо поведение. Зависимите хора преживяват нещата много по-дълбоко. Преживяванията им са плашещи и те търсят начин да преминат през неудобните за тях чувства и емоции от деня, използвайки алкохол, наркотици, медикаменти или друго, а с времето се изгражда навик.
Зависимите хора имат страх от това да преживяват нещата, смятат, че няма да могат да ги преживеят, търсят помощни средства и по този начин не узряват.
„Когато започнат да се лекуват, ние виждаме едни хора, които са в телата на възрастни, ни емоционално са много незрели. И узряването е част от оздравяването", споделя Александър Илиев.
Надежда обаче има, има и терапии, а първото нещо, което се прави при започване на терапия, е семейството да бъде запознато с проблема. Близките участват до голяма степен в терапията и трябва много добре да знаят кой е срещу тях, по какъв начин се проявява зависимостта, трябва да могат да разграничават заболяването от личността. След лечението близките трябва да говорят със зависимия за притесненията си, но и да отчетат положените усилия и да гласуват доверие.
Терапията, обаче, не се извършва в дома, винаги се води от специалисти, подготвени за подобен тип работа.
А Александър Илиев споделя, че част от личната му мотивация е да вижда как след труден период хората си стъпват на краката и подобряват отношенията със семейството си.
Да си свидетел на това, е страхотен заряд, казва той, а разговора с него и с Ралица Стефанова - чуйте в звуковите файлове.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..