Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Баба Марта - митологичен персонаж, който олицетворява времевия период

Снимка: Pixabay

В българската етноложка наука съществува консенсус за това, че мартенската обредност и размяната на мартеници е много древна практика, която отвежда много далеч, назад към корените си още в предхристиянската древност, в тракийската древност.

Анализите на фолклористите показват, че митологичните образи, които стоят в центъра на тази обредност - Баба Марта и Сечко, се крият персонажи, които отвеждат много далеч назад към Балканския културен кръг, който има общи черти на земеделските култури, свързани с предхристиянските и дори тракийската древност.

“Това е един период, който бележи краят на зимата и началото на пролетта и неслучайно това е периодът точно в началото на месец март, когато в римския календар започва новата година.

Семантиката, че първите мартенски дни са началото на новата година, начало на нов цикъл, на космическото прераждане, ни кара да мислим, че това са много стари езически вярвания, които са се запазили със своите реминисценции до наши дни”, казва доц. д-р Ана Лулева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Изследователите реконструират образът на Баба Марта като един митологичен персонаж, който олицетворява времевия период. В образа на Баба Марта хората са си обяснявали какво става през този период - може да е слънчево, с киша, да е студено, но всичко е обвързано с поведението на хората, т.е. как ще посрещнат Баба Марта, така че да не се разсърди, а да бъде благосклонна към тях.

“Правенето на мартеници е една от практиките, които са се правили във връзка с посрещането на Баба Марта. На много места, вечерта преди 1 март се е смитал боклукът, събирали са се нечистотиите от двора и са се изгаряли в края на дворното пространство, т.е. хората са очиствали своето домашно пространство, за да посрещнат Марта начисто.

На други места в Родопите са раздавали малки медени питки. Първоначално мартениците са били само от червена вълна, по-късно се добавя и бяло, като се посукват, за да се закичат с тях децата, както и възрастните. Задължително се слага мартеница и на входната врата, както и на малките животни", обяснява доц. д-р Ана Лулева.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15

"Форум", 31.01.25: ИИ и следващата технологична революция

В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица  Георги Захариев – основател на Finance Academy, и  Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН,  обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..

публикувано на 31.01.25 в 18:35