Резултатите от изборите и прогнозите за бъдещото управление, достигнаха ли посланията на партиите и политиците до избирателите – това коментираха в „Ритъмът на столицата“ ПР експертите Любомир Аламанов, доц. д-р Александър Христов и Даниел Киряков от Центъра за анализи и кризисни комуникации (ЦАКК).
„За мен кампанията беше особена, старите партии, които бяха в досегашния парламент, се опитаха да се концентрират върху собствения си електорат. Не потърсиха излизане навън. Вдъхваха доверие в основните си ядра, докато новите партии нахлуха като нова вълна и се опитаха да завземат колкото се може повече място в бъдещия парламент. Старите партии не разбраха какво искат хората, а самите те не знаеха какво представляват. БСП се срина страховито - вместо да комуникира като социалистическа партия - виждаме как се развива евролевицата - тя започна да се държи като крайна дясна религиозна националистическа секта. Дори собствените й избиратели се учудиха. Същото се случи и при националистите, които бяха повярвали твърде много в собствените си приказки. Хората не искат да се връщат в ХVІІІ век и живота във феодални източни монархии. В една демократична държава трябва да има много ясен отговор, какво се случи през последните 12 години – дали те са успех или наблюдаваме застой“, коментира Любомир Аламанов.
„Кампанията беше интересна към нейния край. Можем да кажем, че тя беше в две крайности – ефективност на некомуникацията и неефективност на свръхкомуникацията. Ефективност на некомуникацията наблюдаваме при партията на Слави Трифонов. Той продължава да не комуникира и в момента. От друга страна свръхкомуникацията на националистическите формации, на една сглобена в 12 без 5 формация, която изсипа огромно количество средства в медиите с близка до нулата ефективност. Това до голяма степен потвърждава, че основните партии концентрираха комуникациите си около ядрата, а малките бързаха и гледаха да избухнат по някакъв начин, за да спечелят гласоподаватели“, акцентира доц. д-р Александър Христов.
Имаше ли изобщо дебат по време на предизборната кампания и дискусии в медиите, или социалните мрежи взеха превес през 2021?
„Подкрепихме призива на PR-ската общност за неизползване на тролове по време на кампанията и придържане към фактите. Но видяхме, че това е изключително трудно. Крахът на партиите се дължи на факта, че в последните 8-12 месеца конструираха паралелна реалност, която няма общо с действителността. Политиците не си говорят, защото егото е фактор, който не е за пренебрегване. Това са политици с минало, които са имали десетки пресичания на техните политически биографии за радост или тъга. Партиите са твърде лидерски, концентрирани предимно около една личност, нямаме функцията, която в корпорациите е известна като делегиране, за да може в екстремни кризисни ситуации да вземат решение, да не се пренасища публичното пространство с догадки и спекулативни твърдения“, отбеляза Даниел Киряков.
Окончателните резултати от тези избори ще станат ясни съвсем скоро, но за момента можем да кажем, че един над 10-годишен модел на управление най-вероятно приключва. Какво ще го замести обаче не е съвсем ясно. Ясно е едно - комуникацията се утвърди като неизменен лидер, както в предизборната кампания, така и в предстоящото управление на държавата. Тя може да е или най-силният политически партньор, или факторът за тотална разруха.
Още по темата чуйте в разговора на Катя Василева с Любомир Аламанов, Даниел Киряков и доц. Александър Христов от ЦАКК.
Равносметките, анализите и класациите за отминалата 2024 г. продължават във всички сфери. От платформата "Как се пише" за четвърта година ще проведат кампания и анкета, за да се видят кои - според българите, са думите на отминаващите 12 месеца. Началото е в понеделник, 6 януари, а две седмици по-късно – на 20 януари, ще бъдат обявени..
Подкастите станаха едни от най-предпочитаните медии за добиване на знания, за коментари, за дебати, за забавление. Те обаче имат стоя предистория и предпоставки за появата и развитието. В първото десетилетие на ХХI век много модерни станаха блоговете . Преди бума на социалните мрежи те бяха трибуна за споделяне на мнения, творчество и..
Светла, успешна и осъзната 2025 година , пожела пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. И подчерта, че осъзнаването преминава през знанието, опитността, мъдростта, но и през емоционална интелигентност и емпатията. Тя коментира, че напоследък в обществото се поощрява..
Бюро “Творческа Европа” е финансовият инструмент на Европейската комисия, който подкрепя организации и професионалисти в областта на културния сектор . Бюрото има две направления - култура и медия . “Почти седем или осем са вече сферите, които подкрепя Бюро “Творческа Европа”-Култура. До момента имаме няколко активни програми . Една от..
Творчеството се използва в тесен смисъл на “ създаване на изкуство ”. Когато се спомене думата, хората си представят художници, писатели, музиканти . Когато аз говоря за творчество и творческо мислене, използвам думата като синоним на креативно и креативност . Това каза в предаването "Радиокафе" Виктор Минчев - копирайтър, създател на..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН вече близо месец показва изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44 елемента на нематериално културно наследство. “В България от 2008 г. насам се изгражда тази национално..
Ива Янкулова е поет, музикант, артист, а от скоро е в съвсем нова светлина - тази на учител по рисуване в малкото китно градче Бяла, което се намира близо до курорта “Обзор”. “Аз не само съм учител, но взех решението да съм много далеч от София. Така се случи, че преди няколко години попаднах на почивка там и ми хареса много градът. Много бързо взех..
Предимно облачно
Разкъсана облачност