Започва Страстната седмица

На старобългарски "страст" е "страдание". По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му, са наречени "страстна седмица". Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

"За Великден хората са гредали да изгреждат добре, да са облчени добре, да си купят нещо ново и да се почувстват добре в един добре подреден дом. Затова обръщаме внимание на всекидневните дейности. Всичко за приготовлението на един празник започва с радикалното почистване на дома, което в миналото се е правело е с белосване и варосване на стените, дори. С вглеждането на всички кътчета, които през зимата може да са пропускани. Домакинята се фиксира върху това почистване на дома и в неговото украсяване", казва етнологът доц. д-р Петя Банкова от Институтът по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. 

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.

Във фолкролната традиция на този ден се боядисват яйцата за празника. "Ако трябва да се спази традицията, нещата стават малко сложни, но затова пък традицията винаги е динамична и се развива", казва доц. Банкова. 

Разпети петък е Денят на великите страдания на Иисус Христос, като е приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит, накичен с венец от тръни на главата, принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.

Велика събота е Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жените мироносици. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово).

На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.