Как се харчиха и отчитаха средствата за анти Covid мерки

Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Обявените до края на 2020 г. антикризисни пакети на глобално ниво надхвърлят 14 трилиона щатски долара. Независимо от нуждата от гъвкавост и скорост в действията, правителствата трябва да харчат прозрачно, отговорно и с отчитане на интересите на засегнатите страни.

Това се подчертава в международно сравнително изследване „Бюджетни разходи за борба с Covid: пропуски в отчетността“, обхванало 120 страни и оповестено от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Оценка включва 26 индикатора за слабостите в 4 области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност, обясни пред Радио София Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ.

Няма страна отличник, добре представящите се са 4 държави.

България е в група от 9 европейски страни, които в изследването са частично добре.

По думите на Богданов страната ни се представя добре по отношение на предоставянето на информация за антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им.

Понякога информацията е била разпръсната и трудно откриваема. Липсвал е и аналитичен елемент около данните.

Имало е обаче и отпускане на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на Народното събрание.

Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата.

Чуйте повече по темата.