Политическите репресии са направили българите недоверчиви

публикувано на 09.06.21 в 12:28

Снимка: modernbghistoryvtu

Периодите, които са произвеждали недоверие, са много повече в българската история

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Предстои излизането от печат на ново изследване, фокусирано върху културата на недоверието в страната. То носи името “Култура на (не) доверието в България. Антропологични перспективи” и излиза с логото на издателство “Гутенберг”.

“Това е една книга, която е резултат на многогодишните ми занимания с изследване на културата на българите - начина им на живот, възгледите им за света, начина, по който те се съюзяват и изобщо си взаимодействат хората.

С течение на времето, работейки по различни теми, стигнах до извода, че един от основните проблеми, който съществува в отношенията между хората и хората и институциите, е проблемът за доверието и недоверието“, казва доц. д-р Ана Лулева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.

"Периодите, в които се произвежда социално недоверие са много повече отколкото тези, в които българите са живели в ситуация на повишено социално доверие. Това са периодите на репресии, страх, на разрушаване на познатия жизнен свят на хората, на което те реагират с изострено чувство на недоверие и безпокойство", казва доц. Лулева. Такива периодите на политически репресии в България са предизвикали силно социално недоверие, което след това трудно се преодолява.

Написването на книгата продължава около година и половина и за бързото ѝ приключване добро влияние оказва Covid-пандемията, защото има възможност затворена вкъщи да осмисли материала и да го систематизира и анализира.Материалът върху който разсъждава доц. Лулева обхваща доста голям период - от 20-30-те години на XX век до наши дни.

“Долната граница се отнася до начина на живот и отношенията, срещата на местното население в три Черноморски града, които са известни със своето гръцко население - Поморие, Несебър и Созопол и българските преселници, които идват като бежанци от останалите извън пределите на България Тракия и Македония.

Срещата между тези общности е началният етап, в който отношенията на сблъсък, недоверие и страх постепенно се преодоляват и те преминават към един съвместен живот”, казва тя.

Изследването включва и ранните години на социализма в България, които също се отразяват много силно върху отношенията на доверие и недоверие между хората и са по-скоро в установяването на една много силно изразена култура на недоверие у българина.

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова.