Всяка година се появяват по 5-6 нови за човека вируси, обикновено от животинското царство. За радост те или не се разпространяват, или не са патогенни за нас. Последният коронавирус е нов, лесно се предава от човек на човек и предизвиква сериозно заболяване. Затова и се получи тази пандемия.
Това обясни пред Радио София проф. Радостина Александрова от Института за експериментална морфология, патология и антропология при БАН.
„Пандемията продължава да учи – и обществото, и специалистите. Разпространението на научните знания е необходимост и голяма отговорност“, подчерта ученият.
Коронавирусът е по-малко изменчив в сравнение с грипния или HIV, но все пак мутира. Това става, докато са в инфектирания организъм и се размножават. Това е причината ние да се стремим да ограничаваме разпространението му, обясни проф. Александрова:
„Ваксините са част от решението, но не цялото. И след имунизация трябва да спазваме останалите препоръчителни мерки. Не знаем как ще продължи еволюцията на вируса, но никак няма да е добре да се появи нов щам, който да преодолява имунния отговор.“
По думите на експерта не можем вечно да се крием от вируса. Има страни, като Дания, в които ваксинационното покритие е голямо и там коронавирусът вече не се смята за непреодолим проблем. Въпреки това, ако се наложи и там ще бъдат върнати маските и другите мерки.
Новата вълна с делта варианта на коронавируса ще засегне най-вече хората, които нямат изградена защита – не са преболедували, не са се ваксинирали или имунитетът им е избледнял. Децата също са засегнати, допълни проф. Александрова. Тя цитира изследване в САЩ, според което процентът на тежките случаи при деца не се е променил от август 2020-а досега. Но при по-голям брой заразени и децата са повече.
Вирусологът от БАН опроверга с научни факти някои митове за ваксините – за предизвикване на стерилитет и рак, и обясни разликата между трета и бустерна доза на ваксината.
Чуйте разговора на Катя Василева с проф. Александрова.
Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..