„Когато говорим за Европа, обикновено става дума за 27 държави-членки, но Европа всъщност се състои от 300 региона, над 90 000 кметства и милион и сто хиляди местни политици“ – думи на председателя на Европейския комитет на регионите Апостолос Цицикостас. Именно (недостатъчната) роля на тези региони се обсъжда вече трети на ден на 19-то издание на Европейската седмица на градовете и регионите в Брюксел. Форумът, който е най-големият в тази сфера, е хибриден и доста по-разчупен като провеждане. Десетки примери за успешно реализирани проекти (градски, трансгранични, иновационни), дискусии, презентации, резултати и тенденции, както и сесия на Комитета на регионите, който обединява кметове и местни лидери – това са елементите на тази седмица на регионите, при старта на която ЕК направи анализ на одобрените само за 4 месеца 34,1 милиарда (и изплатени 3,5 милиарда) по REACT-EU, първият инструмент на NextGenerationEU, по който бяха направени плащания за възстановяването на държавите членки.
Има реалната опасност обаче европейските средства да не бъдат насочени натам, където градовете и регионите най-много имат нужда, а пандемията е довела до повишаване на неравенства между регионите в ЕС. Комитетът на регионите специално обърна внимание върху задълбочаването на пропастта в дигитално отношение между градските и селските региони (44 % от градските домакинства в ЕС имат висококачествено технологично покритие срещу едва 22 % в селските райони).
Единодушно беше гласувано становище и призив към ЕК за създаване на законова рамка за EU label за по-силна протекция и подпомагане на характерните местни майстори и индустриални продукти в ЕС, знанията и уменията за които се предават от поколение на поколение – като порцелана от Лимож, кристала от Бохемия, стъклото от Мурано. Да се даде повече надежда, статут, репутация и желание да се купуват локални продукти.
Друг акцент беше диалогът със специалния представител на ООН за намаляване на риска от бедствия, отново с призив от страна на Европейския комитет на регионите за добавяне на локални измерения в тази сфера и с коментари относно факта, че все още средствата, които се отделят за справяне с бедствията, когато те възникват, са 20 пъти по-големи от тези за тяхното предотвратяване и за повишаване на готовността за справяне. И тук отново на сцената излиза важността на взаимодействието между регионите, защото за бедствията официални граници няма и в 38 % от случаите трансграничното сътрудничество е било ключово при справяне с кризи от всякакъв мащаб.
Градовете като двигатели на икономиката и иновациите като неизменна част от развитието са другите лайтмотиви по време на Седмицата на градовете и регионите.
Редица добри примери бяха показани – като Гренобъл, който за 10 години е намалил вредните си емисии с 25%, до голяма степен благодарение на иновативната система за отопление, реализирана с европейски средства; като португалския Брага, който е сред лидерите по зелени пространства и по индекса на това колко гражданите му са щастливи, че живеят именно там; или двама малки гранични града в Словения и Италия, които създават специална програма за две уязвими групи – бременните майки и деца от аутистичния спектър, давайки възможност на деца и майки да посещават различни безплатни курсове от другата страна на границата.
„Сега решаваме какъв ще е животът ни след 10 години“ – подчерта Елиза Ферейра - еврокомисарят, който отговаря за регионалната политика, добавяйки, че решенията, които се залагат, трябва да са „по-дигитални и по-щадящи природата и работещи в дългосрочен план“. „Време е за трезви, подплатени с данни и факти решения, които не подминават най-уязвимите групи“ – думи на кмета на Атина Константинос Бакоянис.
Жените са по-засегнати от различните аспекти на пандемията Covid-19, а друга уязвима група са били (и продължават да бъдат) младите хора, особено тези с по-ниска квалификация. Все по-често на форума се използваше определението „covid-lost generation” и пътищата, по които да се върви, за да се случи това.
Някои от българските елементи в Европейската седмица на регионите – представянето на региона на Стара Загора, участието в един от панелите на фондация Клийнтех, диалога с Лиляна Павлова като заместник-директор на Европейската инвестиционна банка.
Проведе се 11-то издание на международната конференция за иновации Innovation Explorer. Тази година събитието протече под надслов “Екстремен свят”. В началото на форума беше уточнено, че макар и абстрактно, това понятие най-добре описва динамичния свят, в който живеем. Програмата поставя фокус върху екстремните климатични бедствия, екстремният..
Изпълнителката Анна-Мария Въртовска представи в ефира на Радио София новата си песен "Thirty". На 8 март Ани ще празнува 30-ия си рожден ден и с “BANDANNA”, освен страхотен лайв, ще подарят и нов сингъл, и видео клип към него с тематичното заглавие "Thirty", написано в чест на този рожден ден. Освен Анна-Мария Въртовска - вокали и пиано, част от..
Близо 600 лекари от софийския Медицински университет днес положиха Хипократова клетва на тържествена церемония в зала 1 на НДК. 224 от Випуск 2024 са българи, а 353 – от чужбина: Северна Македония, Гърция, Великобритания и други страни. Анкета сред младите лекари показва, че сред най-желаните специалности са педиатрия, кардиология, хирургия,..
Галериите от улица "Цар Самуил" имат сдружение, наречено "Посока Самуил". Имат си и традиция - всеки последен четвъртък от месеца работят с удължено работно време и предлагат нещо допълнително към показаните изложби. Този четвъртък допълнителното към изложбата в галерия "Контраст" ще бъде Емил Данаилов, чиято фотоизложба "Без причина" е наредена..
Софийската опера ще представи премиерно “Фалстаф“ от Джузепе Верди. В предаването „Радиокафе“ баритонът Кирил Манолов разказа за представлението. “Фалстаф“ е наистина много специална опера за мен, защото това бе ролята, която ме изведе на истинската международна сцена. С тази роля започнаха да ме канят в много големи театри и много..
В ерата на изкуствения интелект и бурното развитие на технологиите, специалисти и ръководители в сектор Образование осъзнават значението на обучението по математика и търсят нови форми за предаване на положителен опит между преподаватели. Проблемът не е от днес и вчера. Решаването му няма да стане с още по-високи заплати – тогава учители..
Какви проблеми има в образователната система у нас - това беше тема на кръгла маса , която се проведе в столицата. В дискусията на експерти, директори, представители на институции, на местната и законодателната власт, както и на неправителствения сектор основен фокус бяха учениците от 5. до 7. клас. "До 4. клас българските деца показват..