Психологът Камелия Тодорова от Академия за емоционална интелигентност обяснява, че когато сме с маска, ние не изразяваме, а понякога и не осъзнаваме това, което искаме и от което се нуждаем. Често използваме маската в трудна за нас ситуация, като реакциите ни не отговарят на емоционалното ни състояние.
„Най-често в практиката ми маските са: всичко е наред, щастлив съм, не съм тъжен, не ме боли, силен съм, искам да съм сам, не искам да се обвързвам, не искам семейство, не ме е страх, като така не разкриваме съкровените си преживявания, мисли, страхове или желания“. Чуйте още от интервюто с нея:
Всеки има своите слабости. Понякога усещаме, че сме с маска, но не можем да я махнем. Колкото по-голяма е маската, толкова сме по-уязвими, добавя Тодорова.
„Представяме версия от себе си, която ни се иска да бъдем, която ни пази от нещо. А в крайна сметка нашите мечти, слабости и страхове също са част от нашия образ“.
Най-често такъв тип поведение се формира в детството и е свързано с травматично преживяване. Примерът "момчетата не плачат" е много добър. Възпитавани сме, че не можем да бъдем слаби, че не трябва да се ядосваме.
„Формирането на маските е свързано с желанието ни да бъдем приети, хвалени, харесвани, да бъдем обичани и да получаваме внимание. Създали сме ги, когато това не се е случвало, когато сме имали нужда и продължаваме да ги слагаме като възрастни, защото ни е страх, че ще се случи отново с хората, които са значими за нас в момента“.
Какво ни подтиква? Подтиква ни страхът. Страхът от самота, от отхвърляне и от загуба. Не е страхът от близост, а страхът, че близостта е болезнена. Страхът, че това, което сме няма да бъде одобрено. Или че това, което искаме, ще ни бъде отказано обяснява Камелия.
„Когато имаме травматични, или болезнени преживявания, свързани с взаимодействието със значими хора, това се превръща в комплекс, който се събужда в определени моменти и ни кара да се защитим слагайки определена маска“.
Как да свалим маската? Като изследваме какво ни кара да я слагаме както в конкретната ситуация, така и кога се е формирала като защитен механизъм. Това ще ни помогне да разграничаваме настоящите ситуации от миналото и да усещаме сигурност в себе си. Нека да започнем да изследваме себе си с хора и в среда, в която се чувстваме защитени.
Обектите под закрилата на Юнеско в България и Италия са във фокуса на второто издание на форума „История и бъдеще“, който ще се проведе на 7 октомври в НИМ под патронажа на Министерството на културата. Инициатор на събитието е Н.Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италия в България, а зад идеята застават и ИТА Агенция София, Италианския културен..
Междуучилищна телевизия в Сливница - какво се случва и кой я прави, както и за тракийското наследство около Сливница - в звуковия файл: "Всичко е интересно. Сами си монтираме. В началото професионални журналисти ни научиха как да правим съдържание, как да се позиционираме пред камера, как да държим микрофон. А и направихме Ден на Сърбия, после..
Принцеса Теодора фон Ауерсперг и пианистката Надежда Цанова за фондацията "Теодора фон Ауерсперг": "Израснала съм до 6 години в България, където съм родена, езикът ми остана от общуването с майка ми. Фондацията е международна. Ще използвам всякакви видове средства и връзки за Фондацията, съществуваме в Австрия от септември 2023, от 1 октомври сме..
Писател, поет, драматург, останал в историята като автор на 60 произведения за деца, включително любимото на всички "Тихо се сипе първият сняг". Това е Цветан Ангелов. За него ни разказват една от дъщерите му, Мария Ангелова и внучката Ана Николова. В звуковото оформление се включва и правнука на Цветан Ангелов - както и трябва да бъде, като става дума за..
Легендите за кафенето се носят досега. Ценено е заради артистичния си дух. Да не се бърка с новото на Цар Освободител. На това място е атентатът срещу Стамболов, погрешка е убит вървящият с него Христо Белчев. Три години по-късно се открива кафенето, където години наред съжителстват "противници" като Вазов и кръга "Мисъл". Кои са останалите известни..
Актьорът Коста Цонев беше висок човек. Във всякакъв смисъл. И стърчеше над дребната злоба, смешните дрязги и незначителните драми, съпътстващи театралния живот. Той беше Дон Кихот и Емил Боев, баща ми бояджията и конят Холстомер, гласът на отец Ередия в „Осъдени души“ и прототипът на Буров в „Жребият“. Красив, рус, талантлив, известен...
10 издание на Синелибри - с Юлия Владимирова: "Винаги книгата създава по-широк хоризонт, но гледането на филм по книга може да ни впечатли - "Зорба гъркът" с танца на Антъни Куин. И "модната вечер" със "Закуска в Тифани" по случай 100-годишнината на Труман Капоти. Както и прожекцията на "Ребека" на Хичкок по случай неговата 125-а годишнина. Добавям и..