Мобилното студио на Радио София ще гостува на първия благотворителен гейминг спринт в България, който ще се излъчи на живо във Facebook страницата на TDB Play на 28, 29, 30 и 31 януари. Цялата програма на събитието може да откриете тук.
Очакват ни League of Legends битки с известни личности, радиоефир в гейминг студио, покоряване на виртуални светове и общо над 30 участници в студиото - първият 77-часов благотворителен гейминг спринт.
Събитието е инициирано от #гудгейм - благотворително движение, което цели да обедини хора и организации с афинитет към видео игрите, в подкрепа на значими каузи, свързани с възможности за развитие, достъп до знания и по-добро образование в България. Първата кауза, която движението подкрепи е проекта „prepodavame.bg“ на „Заедно в час“, които се стремят да предоставят достъп до качествено образование за всяко дете.
Каузата бе подкрепена също по време на четвъртото издание на Българския Гейминг Маратон, чрез който бе събрана сумата от 5055 лв. Крайната цел е да бъдат събрани 30 000 лв. в полза на добрата кауза. Това бележи появата на първия по рода си 72+5-часов благотворителен гейминг спринт, който ще събере заедно известни личности и популярни фенове на видео игрите в подкрепа на българското образование.
Мартин Кадинов e съосновател на TDB Play и създател на Гейминг Mаратон България. Човекът зад благотворителния спринт разказва повече за него.
Повече от 20 години Мартин Кадинов се посвещава на развитието на гейминг културата и електронните спортове. Той работи за популяризиране на игрите и оборване на митовете за вредите от тях.
Кариерата му в сферата на електронните спортове започва като професионален състезател по Warcraft 3, където се нарежда сред най-добрите в света. 2003 г. основава български франчайз на световния пионер и лидер в сферата на електронните спортове – ESL. 2020 г. създава и е управляващ партньор в TDB Play - компания с фокус развитие на проекти в сферата на видео игрите, електронните спортове и “geek” културата, като бившият му работодател от ESL става неговия първи клиент:
"Идеята е комбинация от няколко фактора. Общности с интереси около нещо се събират и правят нещо заедно. Видеоигрите имат много гледни точки към тях. Дълго умувахме какъв тип кауза искаме да подкрепяме. По естествен път стигнахме до знанията и уменията, които са ни дали видеоигрите. Плюс английски и компютърни умения. Принципната мисия е повече знания и умения. В случая със "Заедно в час" образователният процес се превръща в нещо по-атрактивно. Реално знанията и уменията са ключови за пълноценен живот."
"Спринтът е интензивно, бързо и рязко, въпреки че, щафетно бягане е по-правилно име. Интересен е моментът да срещнеш света на видеоигрите в правилен контекст. Все едно чуваш как работи активно съзнанието на човека. Да видиш цялата тази енергия е преобразяващо. Срещата с гейм-девелопъри е също много интересна. Сливането на вселените дава друг начин да изживееш музиката си например, като играта с "Моторхед". Трудно може да бъде разбрана всеобхватността. Изцяло български екип разказва историята на Троя, която оживява в компютрите на над 2 милиона души."
Иглика Иванова ще разкаже за игровизация на учебния процес и по-общо на начините на взаимодействие на потребителите с цифрово съдържание. Тя работи заедно с Фондация "Лъчезар Цоцорков" по проект за пилотно тестване на играта "Космически патрул" (Space Patrol) в класната стая в условията на учебен процес. Повече информация за играта тук. Ролята ѝ за развиване на техните ИКТ и социално-емоционални компетентности, т.нар. soft skills, учене чрез преживяване и повишаване на интереса и мотивацията на учениците към STEAM дисциплините:
"Имах щастието да се включа в ранен етап в "Космически патрул", за да разбера огромния ѝ потенциал. Разработена игра за ключови умения в 21 век - досега не е била тествана. "Космически патрул" е свободна, изключително динамична. Има известна стигматизация върху игрите. Играта може да се използва като процес и като преживяване. Това изисква изключителна подготовка на преподавателя, за да може да оцени какво могат учениците. Чрез цялостна методология, всеки от тях може да свърже учебното съдържание с играта. Неформалните общности, които се създават около играта си взаимодействат, дръпналите напред помагат на другите.
Има игри, които чрез историческия си сюжет са актуални в контекста на възприемането на информация. Способността на видеоигрите да развиват ключови умения и мотивация е достатъчна само по себе си. Като обособен предмет, видеоигрите са предмет на дълъг разговор - привърженик съм и на интегрирания подход, и на отделен предмет, както и медийната грамотност. На 8 февруари - Международния ден за безопасен интернет е и начало на кампанията ни за медийна грамотност. Затова и видеоигрите са част от събитието - не само от какво да се пазим, а и как да намираме информация онлайн. Децата не поставят граници между оф- и онлайн."
"Инициативи като тази са и култура, и образование. За съвременните деца възприемането на света чрез видеоигри е много ранно, но имат нужда от менторство. Има политики на ЕС за подкрепа разработката на качествени видеоигри и съм учудена колко малко проекти кандидатстват за подкрепа от програма "Творческа Европа". Бързите реакции, бързата ориентация са важни за всяко дете. Социалният момент, амбицията - всичко има дългосрочен ефект - искаш да ставаш все по-добър в нещо. Да използваш включително грешките си."
Антон Биров и Темз Арабаджиева от влога „С книги под завивките“ ни представят цветна колекция от книги, свързани с видео игри. Кои са заглавията, които ще впечатлят хората с афинитет към най-интерактивната развлекателна индустрия и кое е първото – книгата или играта:
"Книгите, които са в основата на видеоигри са по-успешни, но с помощта на игрите. Същото е при филмите. "Вещерът" бе издаван в България доста преди появата на игрите и на сериала. Книгите завършват много умно. Първите са сборници от разкази, следващите 5 са хаос и тук идват игрите, които подхващат историите и ги развиват.
Метро 2033 е писана също преди игрите. Книгите, които са основа, успяват да извлекат полза от играта, но не и обратното. Книгите по игри са създадени за целева аудитория, трудно ще достигнат друга. И не всички играчи ще я четат. В България излязоха много подобни издания. Зависи и от възрастта, на която ги четеш. Те са фокусирани върху стратегиите на игрите, върху митологията на игрите.
"Аламут" е словенски роман от 1938 и е в основата на една популярна поредица игри. От там е взета идеята за ученика и ментора, когато се създава игра с исторически елемент, винаги създателите се облягат на съществуващи истории. Книгите имат своята линейна история, а гейм-студиата трудно могат да ги адаптират. Това е и причината книгите по игри да не са толкова успешни. Връзката с "Аламут" е много далечна.
Поп-културата и игрите могат да влязат в книга, пораснало е поколение автори, които идват от игри. Намираш нов свят, в който се потапяш - било в книгите, било в игрите."
Имат ли място книгите-игри в 2022 г. – Александър Торофиев (Ал Торо):
"По душа съм геймър и обичам от съвсем хлапе да правя игри. Книгата-игра хем я четеш, хем я играеш. Има и двете крайности - повече игра или обратното. Ако няма художествена част или игра, няма книга-игра. За разлика от нормалните книги, главен герой е самият читател, той има избор, който решава как ще продължи играта/книгата. Интерактивното разказвачество си прилича с това в компютърната игра. Има и успешни игри тип "филмово изживяване".
Последните години има тенденция книгите-игри да стават все по-литературни. В началото не бе така. Сега се развиват сериозни сюжети, драми. Трудно откриваеми са в конвенционалните книжарници, най-добре е да се поръчват онлайн. В канала си представям някои от новите заглавия. Пиша, когато ми остава време, имам седем книги и в съавторство имам литературна награда.
Писането на книги-игри е удоволствие и предизвикателство. Да успея да създам емоции ми носи удоволствие. Книгите-игри доказаха своето място в геймърския свят, ще продължаваме да ги виждаме - между 10-20 годишно."
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..