Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

До 2050 г. броят на климатичните бежанци може да достигне между 150 и 250 млн. души

Снимка: Ани Петрова, БНР

През последните 30 години, екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно, а с това се и средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия. 

От 2008 г. досега, 26 милиона души са променили местообитанието си, заради природни бедствия. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. души.

„Климатичните бежанци“ не са ново понятие, каза в ефира на Радио София Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването.

„Климатични бежанци“ възниква като понятие през 70-е години на миналия век, като тук се включват всички бежанци, които са по причини на природни бедствия, не само от климатично-метеорологичен произход, но това са геофизични бедствия, като изригване на вулкани, цунами, земетресения и т.н.“, каза Зорница Спасова.

Тя добави, че през последните години, болшинството от тези бежанци са по причини на климатичните промени.

„Установено е, според едно проучване на най-голямото застрахователно дружество, че споменатите геофизични причини не се променят като брой, докато борят на метеорологичните и климатичните бедствия нараства през последните 30 години между 3 и 4 пъти“, добави Спасова.

Горещите точки, които генерират най-много климатични бежанци са повишението на морското равнище и сушите.

Подробности можете да чуете в звуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас Димитров

Каракачаните не мислят за почивка

Атанас Димитров е от каракачански род и ни представя събора, който започва на обяд тук: "За каракачаните има немалко изследвания, спорни моменти, но няма много писмени сведения. Разчита се на фолклора, песните, които пеят. Един гръцки автор е записал 630 песни в България, повече, отколкото е записал в Гърция. Те запазват фолклора си за да запазят..

публикувано на 18.08.24 в 11:11
Самоков

Ходете в Боровец, спрете в Самоков

Кметът на Самоков Ангел Джоргов представя събитията покрай празника на града - 21 август и не пропуска да говори и за спортните традиции на града, и за красивите места около Самоков: "Храмът "Бельова църква" е построен върху храм от 4 век, в 12 век е възстановен от Бельо, чиито имоти са били наоколо. От 2001 Великомъченик Св.Симеон Самоковски е..

публикувано на 18.08.24 в 10:47
Евелина Спасова

Срещата с големи имена - преживяване за цял живот

Самоков е днешната ни дестинация или по-точно, Бельова черква, по пътя за Боровец. В началото сме с Евелина Спасова: за шахматния клуб за деца, за предстоящата среща на децата с актьора Владо Карамазов и други инициативи, свързани с децата: "Шахматният клуб върви чудесно - вече сме част от федерациите и участвахме в сеанс за 100 г. ФИДЕ. Децата играха..

публикувано на 18.08.24 в 09:57

Новата цветна нотка на Враца

Опен Враца фестивал - какво предстои, разбираме от Владимир Манолов, един от организаторите: "Това е второ издание. По много хубав начин добавя нова цветна нотка с три музикални сцени на ул.Търговска и Етнографския комплекс "Софроний Врачански". Ще има работилници за възрастни и деца, включително рисуване с чаша вино за възрастните. Ще има и..

публикувано на 17.08.24 в 11:32
Ритон от Панагюрското съкровище

Второто раждане на съкровището го прави специално

Златното Панагюрско съкровище, открито преди 75 години, през погледа на репортера ни Надежда Герова и доц.д-р Атанас Шопов - директор на Музея в Панагюрище, където е в момента то: "Второто раждане на съкровището го прави специално. Със сцените, изяществото, красотата. Технологията му е много интересна. Не е правено наведнъж. Земята ни го откри след..

публикувано на 17.08.24 в 11:09

Част от далечно, но интересно минало

Елисавета Станчева, куратор на  изложбата "Щрихи и състояния" в Стара Загора на първия академично школуван български гравьор Никола Попов: "Той винаги присъства в изследванията на графиката, първоначално е бил познат на около 20 човека. В София (2023) и в Стара Загора изложбата се радва на интерес. Той е част от едно доста далечно, но интересно..

публикувано на 17.08.24 в 10:17

Да се зарадваме на малките неща

Селски ренесанс нонсенс ли е? Невена Йовчева, организатор на фестивала в с.Ослен, Криводол, община Мездра разказва: "Трета година правим фестивала за радостта и смисъла на селото. Споделяме вдъхновение към него. Моделът на задружност от времето на детството ни и на нашите баби. Фестивалът е комбинация между традиционното и съвременното. Хора, които не..

публикувано на 17.08.24 в 09:50