„Книгоиздателската индустрия показва изключително голяма устойчивост“, сподели той. По думите му за последните 15 години в САЩ продажбите на книги остават стабилни в диапазона м-у 26 и 28 млрд. долара, а в Германия се задържат между 9 и 5 млрд. евро.
Той каза, че в България е погрешно впечатлението, че „пандемията означава криза за книгоиздаването“ и допълни, че дори тук цифрите говорят друго: по данни на НСИ през 2020 г. в България са издадени рекорден брой книги – 10769, което е рекорден брой откакто се води статистика от 1960 г.
Според д-р Александров пандемията е предпоставка за повече четене на книги, тъй като хората са оставали повече по домовете си и, че онлайн продажбите също са се увеличили.
„Много хора също се заблуждават, че едва ли не пандемията е благодатна единствено за електронните формати - аудиокнига и електронна книга, просто защото много лесно се поръчват онлайн, но не е така. И тук отново може да ви изненадам с две числа: през 2021 г. САЩ постигнаха рекорден брой продажби на печатни книги от 825 млн. бр.“, поясни д-р Александров.
Той каза, че поради оскъпяването на хартията не бива да рисуваме апокалиптични картини как няма да има кой да печата хартиени издания и ще преминем само на електронни книги, но „Печатната услуга ще стане по-скъпа. Първо заради затрудненията в доставки на хартия и второ, поради повишената цена на електроенергията, печатната услуга е силно зависима“.
Александров заяви, че печатната книга има функции, които са напълно незаменими от електронните формати, някои от които са усета на книжното тяло, възможността тя да може да бъде подарена, дъхът на хартия…
„Предвижданията за смъртта на печатната книга отдавна се смятат за отживелица“, каза д-р Александров и заключи, че „Аудиокнигата, електронната книга и печатната книга като три медийни формата ще продължат взаимната си еволюция, те ще се допълват едни други. Просто всяка от тях изпълнява различни функции“.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..