Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Кохезията – ключова за Европа повече от всякога

Снимка: European Commission

Под мотото за възстановяване и устояване в моменти на криза „Re-cover. Re-built. Re-connect” в Брюксел започна Осмият форум по въпросите на сближаването – мащабно събитие на най-високо ниво, което се повежда на всеки три години и залага бъдещето на кохезионната политика, която (както каза в своето обръщение при откриването еврокомисар Елиза Ферейра) е ключова за всички държави в Европа, не само за по-изоставащите – „и това е само един от митовете, които трябва да бъдат развенчани“, добави тя.

Програмата на форума, до голяма степен, е базирана върху Осмия кохезионен доклад, който бе публикуван през февруари, макар и с две години закъснение. Той обхваща всички сфери на живота, с голямо количество данни и сравнителни карти на регионите в Европа. Както става ясно, държавите в ЕС вървят към сближаване, макар и бавно, но неравенствата между отделните региони вътре все още са големи. Затварянето на националните граници по време на пандемията даже е задълбочило някои от тях. 

Индексът, по който се измерва съотношението между регионите е БВП на глава от населението и тук напредъкът се дължи най-вече на повишаването му в най-бедните за ЕС държави и на задържането на нивата в по-богатите (и даже понижаването в някои региони на Южна и Югозападна Европа). 

До 2023 г. се очаква намаляване на разликите между най-бедните и най-богатите региони с още 3,5 процента, което според всички не е достатъчно. В отговор на икономическата и социалната криза е нараснал дела на публичните инвестиции и в по-слабо развитите страни ЕС кохезионните фондове са съставлявали 52% от тях (срещу 32% в предния програмен период). 

Специално на форума бе представена и новата платформа Kohesio Open Pojects (https://kohesio.ec.europa.eu/), в която всеки може да разбере кои са проектите в даден град или район, които се изпълняват с подкрепата на кохезионни средства.

В доклада се отбелязва реактивността в отговор на кризата с Covid-19 с инструменти като CRII и 50.6 милиарда по линия на ReactEU.  Именно тази адаптивност на кохезионните политики в Европа следва да е запази и задълбочи и за в бъдеще. Защото все по-ясно осъзнаваме, че всички сме в една лодка в едни непредвидими времена – това беше подчертано и от двамата еврокомисари, които откриха форума (Елиза Ферейра – кохезия и реформи и Николас Шмид – работни места и социални права) и от председателите на Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите. 

Трите основни посоки за дебат през първия ден на форума бяха:
-Европа близо до гражданите
-Smarter Europe – стратегии за умни специализации
-Една по-социална и включваща еднакво всички Европа

Но, разбира се, войната в Украйна и помощта за посрещането, интегрирането (в училища, на работния пазар, в обществото и в общността) на бежанците (които в Европа са 3 милиона) беше първа и определяща на всеки от панелите. 

Надписът #StandwithUkraine е навсякъде, не просто като лозунг, а в същността на формирането на бъдещите политики, с идеята, че солидарността е в сърцето на сближаването. Възможностите на бързо пренасочване на средства, според нуждите на настоящия ден и възникнала криза (независимо дали говорим за пандемия, война или икономическа такава) са задължителен елемент от бъдещето на кохезионната политика. 

Специална дискусия имаше и за а/симетричността при посрещането на тези кризи. Винаги има региони, които са по-засегнати от други (при пандемията това бяха тези, които разчитат основно на туризма като преход, при войната и бежанците – пограничните с Украйна региони) и това трябва своевременно да дава отражение при разпределянето на средствата за сближаване.

Бъдещето на кохезионните политики е в подпомагане на процесите на двата прехода – зелен и дигитален, защото стана ясно, че дигиталната трансформация върви с различна скорост в различните региони, а дигиталните умения са поредната сфера, в която неравенствата са сериозни – според кохезионния доклад достъп до висококачествен интернет имат всеки 2-ма от 3-ма жители на градовете и едва 1 от 6 в селските райони. 

Затова бъдещите инвестиции ще бъдат в развиването и разширяването на мрежата с високоскоростен интернет и развиване/надграждане на дигиталните знания и като цяло в дигиталната трансформация (особено по линия Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд Плюс). 

Достъпът до работни места (особено в селските райони) следва да бъде равен (което в момента далеч не е така, не само в България) в селските и отдалечените региони, а възможностите за развитие на бизнеса в същите тези региони трябва сериозно да бъде подпомогната. Но всичко това трябва да се случва с идеята не просто да се раздават средства там, където има нужда, а да се създават възможности за устойчив икономически растеж. Друг сериозен дял от разпределението на кохезионните фондове ще бъде в посока „зелен транспорт“.

Друга ключова дума е опростяването – на разписването на самите програми и на пътищата за кандидатстване, както и необходимата синергия със средствата, които се разпределят по Next Generation EU. 





Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: European Commission и Лили Големинова
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Ангелов и Леонард Георгиев

Млади учени започват поредица от граждански форуми

Технологиите на Четвъртата индустриална революция (Индустрия 4.0) видоизменят обществата по света с безпрецедентна скорост, откривайки пред човека невиждани до момента възможности, но и редица предизвикателства. Развитието на изкуствения интелект, автоматизацията на работните процеси, постиженията в биоинженерството и генното инженерство постепенно..

публикувано на 27.09.22 в 19:29
Камен Балкански и Катя Василева

Камен Балкански: Кинопублики се формират още в училище

Българските игрални филми в европейския контекст . Привличането и образоването на нови публики – това беше темата на дискусия, което се проведе във Фестивалния и конгресен център – част от програмата на 40-ия фестивал "Златна роза" във Варна. В отворената дискусия, инициирана от бюро "Творческа Европа МЕДИА – България", беше поставен акцент..

публикувано на 27.09.22 в 18:51

В Костинброд водата е в норма, ама всички пият бутилирана

Гражданите в Костинброд от край време се оплакват, че питейната вода в града е силно варовита . Почти всички живущи там си купуват бутилирана вода и не смеят да ползват чешмяната за пиене. Толкова високо е съдържанието на варовик, че обикновените филтърни кани се задръстват и не вършат никаква работа. Водата по водопровода пък се отлага по..

публикувано на 27.09.22 в 17:28

5 хиляди километра на колело из Япония

Николай Голев е от Банско. Той е ски-инструктор и приключенец. Първото приключение, което го отвежда в далечна Япония, се случва през 2018-та, с трима приятели ентусиасти. В следващите 2 години отново се завръща там, но този път престоят му се удължава поради ковид пандемията. След като известно време се потапя в забележителностите и..

публикувано на 27.09.22 в 16:16
22-годишният Петър Танев

Петър Танев: Протестите в Русия тепърва ще се разрастват

Паника, бягство, протести и арести – това се наблюдава след обявяването на мобилизация в Русия. Как обаче изглеждат нещата през очите на свидетеля? Отговорът срещаме в разказа на 22-годишния Петър Танев, руски опозиционер и общественик , който е с двойно гражданство – руско и българско, и част от инициативата „Свободна Русия“.  Пред..

публикувано на 27.09.22 в 16:04
Велизар Шаламанов

Велизар Шаламанов: Не бива да оставяме инициативата в ръцете на Путин

С частичната   мобилизацията в Русия и ядрените заплахи Владимир Путин се опитва да компенсира в някаква степен очевидната загуба на бойното поле в Украйна. Целта е да извърши сплашване, включително и на хората, участващи в измислените референдуми в 4 украински области под дулата на оръжията. Така обаче Путин откри нов фронт – срещу..

публикувано на 27.09.22 в 15:16

Сградата на Сточна гара оживява в квартален панаир

На 1 октомври, сградата на Сточна гара ще се превърне в квартален панаир. Тя е построена през 1929 г. , а тази събота ще оживее с изложение на местни артисти, бизнеси и занаяти. Предвидена е забавна програма за деца и възрастни, музика, танци, храна и напитки, и работилници за облагородяване на района. Форумът „Зеленият преход на гарите“..

публикувано на 27.09.22 в 13:53