Кохезията – ключова за Европа повече от всякога

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Лили Големинова от Брюксел

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Под мотото за възстановяване и устояване в моменти на криза „Re-cover. Re-built. Re-connect” в Брюксел започна Осмият форум по въпросите на сближаването – мащабно събитие на най-високо ниво, което се повежда на всеки три години и залага бъдещето на кохезионната политика, която (както каза в своето обръщение при откриването еврокомисар Елиза Ферейра) е ключова за всички държави в Европа, не само за по-изоставащите – „и това е само един от митовете, които трябва да бъдат развенчани“, добави тя.

Програмата на форума, до голяма степен, е базирана върху Осмия кохезионен доклад, който бе публикуван през февруари, макар и с две години закъснение. Той обхваща всички сфери на живота, с голямо количество данни и сравнителни карти на регионите в Европа. Както става ясно, държавите в ЕС вървят към сближаване, макар и бавно, но неравенствата между отделните региони вътре все още са големи. Затварянето на националните граници по време на пандемията даже е задълбочило някои от тях. 

Индексът, по който се измерва съотношението между регионите е БВП на глава от населението и тук напредъкът се дължи най-вече на повишаването му в най-бедните за ЕС държави и на задържането на нивата в по-богатите (и даже понижаването в някои региони на Южна и Югозападна Европа). 

До 2023 г. се очаква намаляване на разликите между най-бедните и най-богатите региони с още 3,5 процента, което според всички не е достатъчно. В отговор на икономическата и социалната криза е нараснал дела на публичните инвестиции и в по-слабо развитите страни ЕС кохезионните фондове са съставлявали 52% от тях (срещу 32% в предния програмен период). 

Специално на форума бе представена и новата платформа Kohesio Open Pojects (https://kohesio.ec.europa.eu/), в която всеки може да разбере кои са проектите в даден град или район, които се изпълняват с подкрепата на кохезионни средства.

В доклада се отбелязва реактивността в отговор на кризата с Covid-19 с инструменти като CRII и 50.6 милиарда по линия на ReactEU.  Именно тази адаптивност на кохезионните политики в Европа следва да е запази и задълбочи и за в бъдеще. Защото все по-ясно осъзнаваме, че всички сме в една лодка в едни непредвидими времена – това беше подчертано и от двамата еврокомисари, които откриха форума (Елиза Ферейра – кохезия и реформи и Николас Шмид – работни места и социални права) и от председателите на Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите. 

Трите основни посоки за дебат през първия ден на форума бяха:

-Европа близо до гражданите

-Smarter Europe – стратегии за умни специализации

-Една по-социална и включваща еднакво всички Европа

Но, разбира се, войната в Украйна и помощта за посрещането, интегрирането (в училища, на работния пазар, в обществото и в общността) на бежанците (които в Европа са 3 милиона) беше първа и определяща на всеки от панелите. 

Надписът #StandwithUkraine е навсякъде, не просто като лозунг, а в същността на формирането на бъдещите политики, с идеята, че солидарността е в сърцето на сближаването. Възможностите на бързо пренасочване на средства, според нуждите на настоящия ден и възникнала криза (независимо дали говорим за пандемия, война или икономическа такава) са задължителен елемент от бъдещето на кохезионната политика. 

Специална дискусия имаше и за а/симетричността при посрещането на тези кризи. Винаги има региони, които са по-засегнати от други (при пандемията това бяха тези, които разчитат основно на туризма като преход, при войната и бежанците – пограничните с Украйна региони) и това трябва своевременно да дава отражение при разпределянето на средствата за сближаване.

Бъдещето на кохезионните политики е в подпомагане на процесите на двата прехода – зелен и дигитален, защото стана ясно, че дигиталната трансформация върви с различна скорост в различните региони, а дигиталните умения са поредната сфера, в която неравенствата са сериозни – според кохезионния доклад достъп до висококачествен интернет имат всеки 2-ма от 3-ма жители на градовете и едва 1 от 6 в селските райони. 

Затова бъдещите инвестиции ще бъдат в развиването и разширяването на мрежата с високоскоростен интернет и развиване/надграждане на дигиталните знания и като цяло в дигиталната трансформация (особено по линия Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд Плюс). 

Достъпът до работни места (особено в селските райони) следва да бъде равен (което в момента далеч не е така, не само в България) в селските и отдалечените региони, а възможностите за развитие на бизнеса в същите тези региони трябва сериозно да бъде подпомогната. Но всичко това трябва да се случва с идеята не просто да се раздават средства там, където има нужда, а да се създават възможности за устойчив икономически растеж. Друг сериозен дял от разпределението на кохезионните фондове ще бъде в посока „зелен транспорт“.

Друга ключова дума е опростяването – на разписването на самите програми и на пътищата за кандидатстване, както и необходимата синергия със средствата, които се разпределят по Next Generation EU. 

Снимки: European Commission и Лили Големинова