Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Възможно ли е заплатите да догонят инфлацията

Снимката е илюстративна
Снимка: Архив

От 1 април 2022 г. се увеличи минималната работна заплата. Каква е покупателната способност на българина и колко трябва да се индексират заплатите за да наваксат рекордната двуцифрена инфлация. По темата пред Радио София говори Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа“.

„Ние от миналата година още повтаряме, че това увеличение, което е предвидено е крайно недостатъчно. То беше недостатъчно преди последния ръст, който е маркиран и е установен от НСИ“, сподели Григорова. Тя добави, че това, за което настояват сега, е ново увеличение на минималното месечно възнаграждение със заявената вече актуализация на бюджета в средата на годината.

„Няма наложени общоприети критерии, на които да отговаря минималната работна заплата. Според нас между 840 и 1000 лв. трябва да бъде минималната работна заплата за да може да покрива 50% от средната работна заплата в страната и или да се съизмерва с покупателната способност на средноевропейската минимална работна заплата“, каза Григорова.

По думите й, по последни данни, под прага на бедността живеят почти милион и 700 души, както и, че около 30% от българите не могат адекватно да отопляват домовете си.

Тя коментира, че договореното увеличение на лекарските и учителски заплати може и да не е достатъчно, но ако то бъде изпълнено е една чудесна стъпка към нормализиране на заплащането в страната.

Григорова каза, че в „Мини Марица-изток“ е постигнато увеличение на фонд „Работна заплата“, което е от изключителна важност с оглед на настоящата ситуация, защото мините дългогодишно изостават от инвестиционната си програма и допълни:

„Миньорите получиха последното си увеличение през 2020 г. и то получено през заем от правителството. Тоест, това е неустойчиво управленско поведение, което води до фалит на основни енергийни мощности в страната“.

„За съжаление най-уязвимите хора най-трудно стигат до обединение помежду си, така че да имат преговорна сила за да могат да поставят своите искания на масата и да отстояват те да се случат“, заяви Григорова.

По темата се включи и д-р Щерю Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара. По думите му, трудно е да се коментира въпроса за най-засегнатите от увеличението на минималната работна заплата, но чисто статистически на първо място това са бизнесите, при които средният осигурителен доход се доближава до минималната работна заплата.

Той уточни, че това са тези, при които факторите, които използват са най-вече човешки фактор и по-скоро нискоквалифициран труд, като строителство, земеделие и различни подсектори, които са свързани с тях. На второ място, по думите на Ножаров са бизнесите, които са енергоемки и суровинноемки, като например производството на стъкло, производството на цимент, химическата индустрия, металургия, а също и секторите, които традиционно имат висока фирмена задлъжнялост.

На въпрос дали е реалистично минималната работна заплата да бъде увеличена отново тази година, той каза:

„Ефектът на силно намаляване на икономическия растеж, тоест на производителността на труда компенсира ефекта на увеличаване на инфлацията. И този модел, който отчита инфлацията на Международната организация на труда не дава основание за увеличаване на минималната работна заплата“.

Ножаров каза още, че минималната работна заплата освен социални функции има функции да поддържа нивото на заетостта и допълни:

„Тоест, тя трябва да е такава, че да не води до съкращения. А както казах, в определени браншове тя се доближава до средноосигурителния доход, което означава, че ако го надхвърли в следващата актуализация, това ще доведе до съкращения“.

Според Ножаров, работата на БНБ не е само да прогнозира инфлацията, а работата й е да провежда парична имунитарна политика, с която да я ограничава и да търси и да таргетира ценова стабилност. Например чрез увеличение на лихвения процент, промяна на задължителните банкови резерви и т.н.“.

„Аз считам, че висококвалифицираният персонал тепърва ще получава сериозно увеличение на заплатите, а нискоквалифицирания персонал ще трябва да се преквалифицира“, коментира Ножаров.

Според Моника Будинова, мениджър „Човешки ресурси и подбор“ във виртуална трудова борса, като цяло се наблюдава тенденция на увеличение на възнагражденията.

„В края на миналата година се вижда тенденцията и при различните сектори и тя показва, че втората половина на 2021 г. най-значително увеличение във възнагражденията е имало в сектора „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ около 10%, следван от сектора „Информационни и комуникационни технологии“ – около 8%“, каза Будинова.

Тя допълни, че при първите два сектора това може да се обясни с отпадане на различните ограничения свързани с пандемията. Освен това каза, че от първото тримесечие на 2022 г. най-високи са възнагражденията в сектор „Информация и комуникация“, където по данни средната нетна месечна заплата е 3045 лв.

„Следва сектора „Финансови и застрахователни дейности“ със средна месечна нетна заплата 2267 лв.“, каза Будинова и допълни, че в момента се забелязва тенденция на общо увеличаване на броя на публикуваните обяви за работа.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова аудиоплатформа в полза на децата и учениците

Аудиокнигите са удобен, алтернативен вариант на традиционното четене на книги. Затова екип от млади хора решава да създаде аудиоплатформа, в която с събрани книги за деца и ученици.  Към момента „Voicelip“ е достъпна за безплатно ползване в интернет. В платформата е добавена почти цялата ученическа литература, като се обновява постоянно...

публикувано на 29.06.22 в 19:11

Подготвя ли се крипто секторът за рецесия?

Крипто секторът регистрира драматични спадове, които доведоха до загуби в размер на около  2 трилиона долара . Биткойът се срина с около 70% от близо 70 000 долара, които бяха достигнати през миналия ноември. Турболентността в крипто пространството доведе множество компании до признаци на  несъстоятелност, масови уволнения и преструктуриране ...

публикувано на 29.06.22 в 17:31

30 години българско посттоталитарно документално кино

Основните събития и процеси в документалното ни кино между 1989 и 2020 г. проследява и анализира в исторически и естетически план гл. ас. Теодора Стоилова-Дончева в последната си разработка, която беше представена преди броени дни в кино "Одеон". Новата ѝ книга носи заглавието "Българско посттоталитарно документално кино: похвати,..

публикувано на 29.06.22 в 16:40

Доц. Александър Христов: Чака ни горещо политическо лято, партиите са тръгнали към избори

„Все по-горещо ще става на политическата сцена. Чака ни горещо политическо лято “. Така обобщи случващото се в страната доц. д-р Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации. Поводът е отзоваването на 70 руски дипломати, както и изказването на лидера на БСП Корнелия Нинова , че партията спира преговорите с "Продължаваме промяната"..

публикувано на 29.06.22 в 16:21

Четем книги на открито в Южния парк, с кауза

Смълчаният читателски клуб №18 на открито  ще се проведе днес (29 юни 2022 г.), в Южния парк, от 19.00 часа. Предстои един час четене на книга, след това сладки приказки и вкусотии, предоставени от организаторите.  Всеки може да донесе книга, на езика, който предпочита. Дори има момиче, което чете на Брайл, тъй като е незряща, разказа в ефира..

публикувано на 29.06.22 в 15:38

Комплекс за ранно детско развитие откри фондация "За нашите деца"

Новият Комплекс за ранно детско развитие в Пловдив на фондация „За нашите деца“ беше открит в присъствието на кмета Здравко Димитров, посланика на Великобритания у нас Н.Пр. Роб Диксън, представителя на УНИЦЕФ за България Кристина де Бройн и други, предаде за Радио София от града под тепетата Ива Дойчинова. Комплексът е изграден на..

публикувано на 29.06.22 в 15:05

Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като мост между образованието и бизнеса

Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ подкрепя и е част от предприемачестсвото в България. И тази година той е партньор в Световната купа по предприемачество , каза в студиото на Радио София доц. д-р Тодор Ялъмов - зам. декан на Стопанския факултет в СУ „Св Климент Охридски“. „Стопанският факултет от дълги години подкрепя..

публикувано на 29.06.22 в 14:54