Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможно ли е заплатите да догонят инфлацията

Снимката е илюстративна
Снимка: Архив

От 1 април 2022 г. се увеличи минималната работна заплата. Каква е покупателната способност на българина и колко трябва да се индексират заплатите за да наваксат рекордната двуцифрена инфлация. По темата пред Радио София говори Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа“.

„Ние от миналата година още повтаряме, че това увеличение, което е предвидено е крайно недостатъчно. То беше недостатъчно преди последния ръст, който е маркиран и е установен от НСИ“, сподели Григорова. Тя добави, че това, за което настояват сега, е ново увеличение на минималното месечно възнаграждение със заявената вече актуализация на бюджета в средата на годината.

„Няма наложени общоприети критерии, на които да отговаря минималната работна заплата. Според нас между 840 и 1000 лв. трябва да бъде минималната работна заплата за да може да покрива 50% от средната работна заплата в страната и или да се съизмерва с покупателната способност на средноевропейската минимална работна заплата“, каза Григорова.

По думите й, по последни данни, под прага на бедността живеят почти милион и 700 души, както и, че около 30% от българите не могат адекватно да отопляват домовете си.

Тя коментира, че договореното увеличение на лекарските и учителски заплати може и да не е достатъчно, но ако то бъде изпълнено е една чудесна стъпка към нормализиране на заплащането в страната.

Григорова каза, че в „Мини Марица-изток“ е постигнато увеличение на фонд „Работна заплата“, което е от изключителна важност с оглед на настоящата ситуация, защото мините дългогодишно изостават от инвестиционната си програма и допълни:

„Миньорите получиха последното си увеличение през 2020 г. и то получено през заем от правителството. Тоест, това е неустойчиво управленско поведение, което води до фалит на основни енергийни мощности в страната“.

„За съжаление най-уязвимите хора най-трудно стигат до обединение помежду си, така че да имат преговорна сила за да могат да поставят своите искания на масата и да отстояват те да се случат“, заяви Григорова.

По темата се включи и д-р Щерю Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара. По думите му, трудно е да се коментира въпроса за най-засегнатите от увеличението на минималната работна заплата, но чисто статистически на първо място това са бизнесите, при които средният осигурителен доход се доближава до минималната работна заплата.

Той уточни, че това са тези, при които факторите, които използват са най-вече човешки фактор и по-скоро нискоквалифициран труд, като строителство, земеделие и различни подсектори, които са свързани с тях. На второ място, по думите на Ножаров са бизнесите, които са енергоемки и суровинноемки, като например производството на стъкло, производството на цимент, химическата индустрия, металургия, а също и секторите, които традиционно имат висока фирмена задлъжнялост.

На въпрос дали е реалистично минималната работна заплата да бъде увеличена отново тази година, той каза:

„Ефектът на силно намаляване на икономическия растеж, тоест на производителността на труда компенсира ефекта на увеличаване на инфлацията. И този модел, който отчита инфлацията на Международната организация на труда не дава основание за увеличаване на минималната работна заплата“.

Ножаров каза още, че минималната работна заплата освен социални функции има функции да поддържа нивото на заетостта и допълни:

„Тоест, тя трябва да е такава, че да не води до съкращения. А както казах, в определени браншове тя се доближава до средноосигурителния доход, което означава, че ако го надхвърли в следващата актуализация, това ще доведе до съкращения“.

Според Ножаров, работата на БНБ не е само да прогнозира инфлацията, а работата й е да провежда парична имунитарна политика, с която да я ограничава и да търси и да таргетира ценова стабилност. Например чрез увеличение на лихвения процент, промяна на задължителните банкови резерви и т.н.“.

„Аз считам, че висококвалифицираният персонал тепърва ще получава сериозно увеличение на заплатите, а нискоквалифицирания персонал ще трябва да се преквалифицира“, коментира Ножаров.

Според Моника Будинова, мениджър „Човешки ресурси и подбор“ във виртуална трудова борса, като цяло се наблюдава тенденция на увеличение на възнагражденията.

„В края на миналата година се вижда тенденцията и при различните сектори и тя показва, че втората половина на 2021 г. най-значително увеличение във възнагражденията е имало в сектора „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ около 10%, следван от сектора „Информационни и комуникационни технологии“ – около 8%“, каза Будинова.

Тя допълни, че при първите два сектора това може да се обясни с отпадане на различните ограничения свързани с пандемията. Освен това каза, че от първото тримесечие на 2022 г. най-високи са възнагражденията в сектор „Информация и комуникация“, където по данни средната нетна месечна заплата е 3045 лв.

„Следва сектора „Финансови и застрахователни дейности“ със средна месечна нетна заплата 2267 лв.“, каза Будинова и допълни, че в момента се забелязва тенденция на общо увеличаване на броя на публикуваните обяви за работа.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Готови (ли) сме на всичко(?)

Фестивал на приключенията, на изживяванията

Фестивал "Хисарлъка експириънс" - Кюстендил е изборът ни за "Добър вечер, София" и за "Радиокафе" на следващата сутрин. Пръв гост е Даниел Петров - Аврам: "Планираме нещата за следващия фестивал веднага след края на предишния. Няма как подобно събитие на подобно място да се направи без подкрепата на общината, която вижда потенциала. Екипът ни е..

публикувано на 11.07.25 в 19:25

България с рекорден спад в населението сред ЕС през 2024 г.

Към 1 януари 2025 г. населението на България е било 6 437 360 души, което е с 8121 по-малко спрямо началото на 2024 г.. Това показват последните оценки на Евростат, публикувани по повод Световния ден на човечеството. За сравнение, през 1960 г. населението на страната е възлизало на 7 829 246 души. Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4..

публикувано на 11.07.25 в 19:23
Снимката е илюстративна.

Юношите са изправени пред много промени и е нормално да има повече стрес и притеснение

“В периода между 6. и 8. клас вече говорим за начало на пубертет и това е период, свързан както с много бързо израстване чисто физически, така и емоционално, психически и социално. Юношите са изправени пред много промени и една от тях е смяната с гимназията и този ключов период, свързан с кандидатстването, изпитите и подготовката за тях”. Това..

публикувано на 11.07.25 в 18:45
Борко Чучков - артистичен директов на Sofia Summer Fest

Откриха Sofia Summer Fest 2025

Sofia Summer Fest се завърна, а екипът на "Добър вечер, София“ бе на мястото на откриването. Началото положи отново звездата на българската естрада Васил Найденов. “Тази професия е трудна и в този занаят трябва да се доказваш от съвсем млад до дълбока старост, но най-важното нещо е да можеш да преодоляваш себе си“ , каза певецът...

публикувано на 11.07.25 в 17:35

"Витоша летен фест" ще се проведе тази неделя за 11-ти път

"София – европейска столица на спорта“ и Столична община канят почитателите на планината и нейната прохлада на "Витоша Летен Фест, 2025". Единайстото издание на спортния празник е на 13 юли, неделя пред хижа "Момина скала" и включва плининско колоездене и планинско бягане с атрактивен награден фонд, туристически поход, безплатен алпийски тролей над..

публикувано на 11.07.25 в 17:30

Андрей Димитров: В момента нещата вървят в положителна насока

Въпреки динамичните събития около казуса, в момента нещата вървят в положителна насока, тъй като от вчера става ясно, че областният управител е поел ангажимент имотът да не бъде продаван. За мен това е стъпка в правилната посока. Разбира се, работата няма да спре до тук, има още много път да се извърви, така че отговорността на институциите тепърва..

публикувано на 11.07.25 в 16:32
Георги Илиев

Институциите трябва да се разберат кой коя част от имота иска

Кметът на Слатина Георги Илиев коментира във Фейсбук темата за държавния имот с адрес бул. “Цариградско шосе” 125, който бе разчистен от граждани, а след това влезе в списък с държавни имоти с отпаднала необходимост. Във Фейсбук той написа следното: “Днес проведох среща и получих уверение от областния управител Стефан Арсов, че държавният имот с..

публикувано на 11.07.25 в 15:43