Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възможно ли е заплатите да догонят инфлацията

Снимката е илюстративна
Снимка: Архив

От 1 април 2022 г. се увеличи минималната работна заплата. Каква е покупателната способност на българина и колко трябва да се индексират заплатите за да наваксат рекордната двуцифрена инфлация. По темата пред Радио София говори Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа“.

„Ние от миналата година още повтаряме, че това увеличение, което е предвидено е крайно недостатъчно. То беше недостатъчно преди последния ръст, който е маркиран и е установен от НСИ“, сподели Григорова. Тя добави, че това, за което настояват сега, е ново увеличение на минималното месечно възнаграждение със заявената вече актуализация на бюджета в средата на годината.

„Няма наложени общоприети критерии, на които да отговаря минималната работна заплата. Според нас между 840 и 1000 лв. трябва да бъде минималната работна заплата за да може да покрива 50% от средната работна заплата в страната и или да се съизмерва с покупателната способност на средноевропейската минимална работна заплата“, каза Григорова.

По думите й, по последни данни, под прага на бедността живеят почти милион и 700 души, както и, че около 30% от българите не могат адекватно да отопляват домовете си.

Тя коментира, че договореното увеличение на лекарските и учителски заплати може и да не е достатъчно, но ако то бъде изпълнено е една чудесна стъпка към нормализиране на заплащането в страната.

Григорова каза, че в „Мини Марица-изток“ е постигнато увеличение на фонд „Работна заплата“, което е от изключителна важност с оглед на настоящата ситуация, защото мините дългогодишно изостават от инвестиционната си програма и допълни:

„Миньорите получиха последното си увеличение през 2020 г. и то получено през заем от правителството. Тоест, това е неустойчиво управленско поведение, което води до фалит на основни енергийни мощности в страната“.

„За съжаление най-уязвимите хора най-трудно стигат до обединение помежду си, така че да имат преговорна сила за да могат да поставят своите искания на масата и да отстояват те да се случат“, заяви Григорова.

По темата се включи и д-р Щерю Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара. По думите му, трудно е да се коментира въпроса за най-засегнатите от увеличението на минималната работна заплата, но чисто статистически на първо място това са бизнесите, при които средният осигурителен доход се доближава до минималната работна заплата.

Той уточни, че това са тези, при които факторите, които използват са най-вече човешки фактор и по-скоро нискоквалифициран труд, като строителство, земеделие и различни подсектори, които са свързани с тях. На второ място, по думите на Ножаров са бизнесите, които са енергоемки и суровинноемки, като например производството на стъкло, производството на цимент, химическата индустрия, металургия, а също и секторите, които традиционно имат висока фирмена задлъжнялост.

На въпрос дали е реалистично минималната работна заплата да бъде увеличена отново тази година, той каза:

„Ефектът на силно намаляване на икономическия растеж, тоест на производителността на труда компенсира ефекта на увеличаване на инфлацията. И този модел, който отчита инфлацията на Международната организация на труда не дава основание за увеличаване на минималната работна заплата“.

Ножаров каза още, че минималната работна заплата освен социални функции има функции да поддържа нивото на заетостта и допълни:

„Тоест, тя трябва да е такава, че да не води до съкращения. А както казах, в определени браншове тя се доближава до средноосигурителния доход, което означава, че ако го надхвърли в следващата актуализация, това ще доведе до съкращения“.

Според Ножаров, работата на БНБ не е само да прогнозира инфлацията, а работата й е да провежда парична имунитарна политика, с която да я ограничава и да търси и да таргетира ценова стабилност. Например чрез увеличение на лихвения процент, промяна на задължителните банкови резерви и т.н.“.

„Аз считам, че висококвалифицираният персонал тепърва ще получава сериозно увеличение на заплатите, а нискоквалифицирания персонал ще трябва да се преквалифицира“, коментира Ножаров.

Според Моника Будинова, мениджър „Човешки ресурси и подбор“ във виртуална трудова борса, като цяло се наблюдава тенденция на увеличение на възнагражденията.

„В края на миналата година се вижда тенденцията и при различните сектори и тя показва, че втората половина на 2021 г. най-значително увеличение във възнагражденията е имало в сектора „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ около 10%, следван от сектора „Информационни и комуникационни технологии“ – около 8%“, каза Будинова.

Тя допълни, че при първите два сектора това може да се обясни с отпадане на различните ограничения свързани с пандемията. Освен това каза, че от първото тримесечие на 2022 г. най-високи са възнагражденията в сектор „Информация и комуникация“, където по данни средната нетна месечна заплата е 3045 лв.

„Следва сектора „Финансови и застрахователни дейности“ със средна месечна нетна заплата 2267 лв.“, каза Будинова и допълни, че в момента се забелязва тенденция на общо увеличаване на броя на публикуваните обяви за работа.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бяла Слатина

"Форум", 14.06.24: Климатичните аномалии

Коментатори във "Форум" тази седмица са екологът Данита Заричинова и политическият анализатор и председател на Обединението за честни избори Стоил Цицелков. Заедно с водещата Антония Каменичка, част от темите, които дискутираха бяха: Метеорологичните аномалии. Доброволчеството при бедствия и аварии. Военна  подготовка на младите..

публикувано на 14.06.24 в 20:20

Гените и биологията в Космоса

На 17 юни 2024 г. в иновационния форум "Джон Атанасов" на София Тех Парк ще се състои третото издание на Tech Park Talks тема на което ще бъде "Космосът - път за развитие на човечеството".  Поредицата има за цел да създаде платформа за диалог между професионалисти от различни индустрии, насърчавайки споделянето на знания и опит. Форматът е..

публикувано на 14.06.24 в 18:22

Архитектурният облик на столицата

Градската инфраструктура може да бъде едновременно мост и бариера , а привидно деполитизираният ѝ статут е в конфликт с потенциала ѝ да ограничава или насърчава икономическата мобилност на определени общности и места. Картографираният вот на местните избори в София (2023) се оказа разделен от жп линия, превръщайки инфраструктурното разделение в..

публикувано на 14.06.24 в 18:10
Жюстин Томс

Политиците и социалните мрежи

Как социалните мрежи могат да вкарат политическа формация в Парламента? Те са една нова политическа трибуна и арена на партиите и как те повлияха на изборите у нас и в Европа? Подробности разказа Жюстин Томс, преподавател, маркетолог, писател и експертът по онлайн медии. "Социалните мрежи дават едно много голямо предимство в сравнение с..

публикувано на 14.06.24 в 17:09

Вдъхновителят Явор Николов: Мисията ни е да променим света от България

Където и да сме по света, да бъдем свързани и да обсъдим  възможностите за развитие и живот тук в България е голямата цел на форума Bulgaria Wants You, който се провежда в Националния дворец на културата днес. Събеседник в предаването "Радиокафе" беше и Явор Николов от "Дронамикс" – една от успешните компании, която ни представя в България..

публикувано на 14.06.24 в 16:59
Володимир Зеленски и Джо Байдън

САЩ и Украйна с 10 годишно споразумение за военна помощ

Американският президент Джо Байдън и украинският му колега Володимир Зеленски сключиха 10 годишно споразумение, според което Вашингтон поема ангажимент да доставя на Киев военна помощ. Стъпката ще подсили Украйна при отбраната й във войната с Русия. Какви са подробностите от това споразумение? "Споразумението е рамка за дългосрочен..

публикувано на 14.06.24 в 15:59
Георги Петров, Даниел Ненчев и проф.Александър Кьосев.

Проф. Александър Кьосев за книгата "Вера и Далавера"

В рамките на форума "Bulgaria Wants You е разговорът с проф. Александър Кьосев – директор на Културния център на Софийския университет и преподавател на поколения млади хора, завършили специалност "Съвременност и култура". В разговора участва и стажант-репортерът Георги Петров. Поводът е "Вера и Далавера", сборник с есета и анализи, простотии..

публикувано на 14.06.24 в 15:09