10
Фотожурналистът Христо Русев е само на 27, обиколил е 28 страни и снимките му са в поне 29 международни издания. Как започва всичко и как продължава - в разговора на Елена Пъневска с него. Там ще научите повече и за един от последните му проекти, "Очи". Въпреки че сега, и неговите, както и на целия свят са обърнати към отвратителната война.
Христо разказва за късмета, с който се сдобива с първия си фотоапарат, за находчивостта при събирането на парите за втория, за първите му публикувани снимки, когато е почти пълнолетен, за работата си по документалната фотокнига за цигуларя Васко Василев: за някои от любимите си места в Париж и Истанбул:
"С фотография се занимавам от 14 г. Казвах на учителката си: "пишете ми отсъствие, трябва да работя". Трябваше сам да си откривам нещата чрез проба и грешка.
Осъзнах, че няма как мечтата, която имам, някой да ми я спусне отгоре. По трудния начин разбрах кои събития от международно значение се търсят, отивах, снимах, правех репортажи, За пет години разбрах кое е важното. Давах си последните пари, за да пътувам и да направя някоя история.
Най-важното е да не се отказваш. Най-цените.ни са личните истории на хората, които трябва да бъдат разказани. Чрез личната история, когато успееш да я разкажеш добре, разказваш голямата. Големите новини често се раждат от хора, които остават извън медиите.
От началото на войната документирам темата, снимам в Дуранкулак, Варна. Опитвам се да се поставя на мястото на бежанците, за да покажа това, което са преживели. И да снимам доброволчеството - тези хора правят страхотни неща. Възхищавам се на такива хора, техните истории трябва също да бъдат разказани.
Най-ценното е да мога да предизвикам една усмивка в този, когото снимам. Близката среща с хората ми е много важна. Когато снимах Васко Василев го молех да не позира с едно изключение в Япония. Той ме научи да бъда на 100% навсякъде.
Във всяко място, което посещавам търся контраста, тихото място, откъдето да гледам лудницата наоколо. Пожелавам много вдъхновение!"
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност